Септемврийско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Flag_of_IMRO.svg“ с Flag_of_the_IMRO.svg |
м Bot: Automated text replacement (- за основният + за основния); козметични промени |
||
Ред 11:
• Репресии срещу хора с леви възгледи
| страна1 = [[Файл:Socialist red flag.svg|22px]] [[Българска комунистическа партия|БКП]]<br/>[[Файл:Flag of the Bulgarian Agrarian People's Union.png|22px]] [[Български земеделски народен съюз|Земеделци]]<br/>[[Файл:BlackFlag.svg|22px]] [[Анархизъм|Анархисти]]<br/>'''Подкрепа от:'''<br/>[[Файл:Hammer and sickle.svg|22px]] [[Коминтерн]]
| страна2 = {{флагче|България}} [[Царство България|Правителство на България]]<br/>[[
| командир1 = [[Файл:Socialist red flag.svg|22px]] [[Георги Димитров]]<br/>[[Файл:Socialist red flag.svg|22px]] [[Васил Коларов]]
| командир2 = {{флагче|България}} [[Александър Цанков]]<br/>[[
| сила1=
| сила2=
Ред 56:
На 25 септември сутринта под ръководството на [[Гаврил Генов]] въстаниците нападат при гара [[Бойчиновци]] войсковите части, насочващи се в тила на въстанието в гр. Фердинанд, и след ожесточено сражение ги разбиват ([[Бойчиновски бой]]). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към [[Враца]], но са отблъснати след сражение с правителствените войски. Въстанически сили са разбити също при [[Брусарци]] след ожесточен бой с частите на Видинския гарнизон. Многобройни тежковъоръжени войскови части напредват в посока към [[Монтана|Фердинанд]] и [[Берковица]].
Рано сутринта на 26 септември Коларов и Димитров оценяват положението като безнадеждно и бягат към [[Югославия|югославската]] граница, която пресичат на следващия ден.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923–1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 67.
На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят само откъслечни боеве между отстъпващите въстаници и армията.
=== Въстанието в други части на страната ===
[[
В [[Пловдив]] и околността въстанието не е подкрепено от местното население и практически не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, сред които [[Мухово]] и [[Лесичево]]. На [[24 септември]] въстаниците безуспешно атакуват гара [[Септември (град)|Саранбей]].
Ред 74:
=== Причини за неуспеха ===
Спорно е доколко самите ръководители на Септемврийското въстание са очаквали различен резултат от действителния. За това говорят дълбоките и продължителни спорове по въпроса в ръководството на БКП и необходимостта от силен натиск от страна на Коминтерна, за да се предприеме въстанието. От гледна точка на самия Коминтерн бунтът в България има само спомагателна роля за
Според някои автори, позоваващи се и на по-късни оценки на въстанието в комунистическата историография, самата цел на въстанието е прочистването и радикализирането на БКП. Според тази хипотеза, Коминтернът, недоволен от пасивната позиция на партията след Деветоюнския преврат, вижда във въстанието средство за отстраняване на по-умерените партийни ръководители и преобразуването на партията в по-компактна, но напълно болшевизирана организация.{{hrf|Фосколо|2013|63 – 64}}
Ред 96:
[[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] от [[период]]а [[1944]]–[[1989|1989 г.]] разглежда правителството на Цанков – като [[фашизъм|фашистко]], а събитията през септември 1923 г. окачествява като първото [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание в [[Европа]]. След 10 ноември [[1989|1989 г.]] повечето български историци отказват да идентифицират режима на Цанков с [[фашизъм|фашизма]].
Съвременните историци дават различна оценка за септемврийските събития от 1923 г. Те окачествяват тези събития като '''Септемврийски бунтове''' въз основа на проучвания и документи, свързани с организирането, характера, ръководството, мащаба на действията, техните резултати, масовостта и подкрепата от населението. Основната причина за това различие е оценката за ръководството на бойните действия и поведението на главния революционен комитет, в резултат на което вълненията не са обхванали големите градове в България, а са проведени бойни действия в района на гр. Монтана и спорадични действия в отделни села по течението на р. Огоста, в Пазарджишко, Шуменско, Търновско, Бургаско, Старозагорско и другаде.<ref name
Според английския историк [[Ричард Крамптън]] още по своя замисъл въстанието е безперспективно, защото дори и комунистите да бяха завзели властта, „''Западните сили несъмнено биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както вече е станало в Будапеща през 1919 г.''“.<ref>Крамптън, Ричард. Кратка история на България, София 1994, с. 148 </ref>
Ред 103:
== В изкуството ==
[[
{{вижте също|Музей на социалистическото изкуство}}
Септемврийското въстание и жестокостите при потушаването му предизвикват силна реакция сред тогавашната българска интелигенция. Сред по-известните произведения, посветени на въстанието, са поемата [[Септември (поема)|„Септември“]] от [[Гео Милев]], романът [[Хоро (роман)|„Хоро“]] от [[Антон Страшимиров]] и картината „Септември 1923“ от [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]]. Сред другите известни произведения са стихосбирките „Пролетен вятър“ от [[Никола Фурнаджиев]] и „Жертвени клади“ от [[Асен Разцветников]]. Те двамата и [[Ангел Каралийчев]], автор на книгата с разкази „Ръж“, впоследствие са считани за септемврийско поколение писатели.
| |||
