Сигнал Идуна Парк: Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (- на старият + на стария)
м (унифизирциране; козметични промени)
м (Bot: Automated text replacement (- на старият + на стария))
== История на стадиона ==
Планове за изграждането на нов стадион възникват през 60-те години, когато старият стадион Рот Ерде (Червената земя) се оказва с недостатъчен капацитет за нуждите на клуба. Това особено ясно се проличава след историческият триумф в турнира Купа на Носителите на Купи (Борусия е първият германски отбор с европейски успех) и рязкото увеличаване на броя на привържениците. Клубът обаче не разполага с необходимите средства за построяването на нов и по-голям стадион, а федералното правителство не желае да помогне с финансиране на проекта.
През 1971 година, Дортмунд е избран да замени Кьолн като един от градовете домакини на Световното първенство, което отваря вратите към осъществяването на проекта за нов стадион. Бюджетът обаче е доста свит и планираният стадион за 60000 души с лекоатлетическа писта няма да как да се осъществи, тъй като това би струвало 60 милиона германски марки. Вместо това се прави 54-хиляден стадион само за футбол, изграден от сглобяеми бетонни панели, като стойността му е почти наполовина – 32,7 милиона марки. В тази сума се включва и инвестицията в обновяването на стариятстария Род Ерде на стойност 1,6 милиона марки.
По време на Световното първенство през 1974 година, Вестфаленщадион е домакин на 3 мача от груповата фаза и на 1 от финалната фаза, като във всичките той е пълен почти до максималния си капацитет от 54000.
На 2 април 1974 година, Борусия Дортмунд официално се премества в новият си дом, където играе и до сега. Интересен факт е, че отборът отпада във Втора Бундеслига през 1972 година и така се превръща в единственият отбор в света, чийто стадион се използва за мачове от такъв ранг, а той не е в най-горното ниво на местния футбол. Първият си мач в Бундеслигата на новият стадион, Борусия изиграва през 1976 година, когато печели промоцията.