Софийски университет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fix
м Bot: Automated text replacement (- на основният + на основния)
Ред 292:
През [[1906]] г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския [[архитект]] [[Ян Бреасон]] (Жан Бреасон). Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е [[Народна библиотека|Националната библиотека]]) и [[Докторска градина|Докторската градина]]. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на [[Първата световна война]] през [[1914]] г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През [[1920]] г. ефорията възлага на арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] да преработи първоначалните проекти в една сграда.
 
Строителството започва на [[30 юни]] [[1924]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://stara-sofia.com/su.html| заглавие = Софийският университет „Свети Климент Охридски“| достъп_дата = 27 септември 2013| издател = ''stara-sofia.com''}}</ref> с тържествено полагане на основниятосновния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени [[авторски права]] и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на [[8 февруари]] [[1932]] година. Сградата е тържествено осветена на [[16 декември]] [[1934]] година. Пред фасадата са поставени изработените от [[скулптор]]а [[Кирил Шиваров]] бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите [[Михайло Иванович Парашчук|Михайло Парашчук]], [[Любен Димитров (скулптор)|Любен Димитров]] и [[Любомир Далчев]].
 
През [[1940]] г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. [[Любен Константинов]]. [[Втората световна война]] довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през [[1985]] г. В завършването участва и арх. [[Спас Рангелов]].