Егор Титов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-На следващият +На следващия)
м Bot: Automated text replacement (- от новият + от новия, - В последният + В последния)
Ред 43:
През 2000 интерес към него има от [[Байерн Мюнхен]], които се съгласяват да платят 22 млн долара за него, но Спартак прекратява преговорите. Същата година е избран за капитан на отбора, след като [[Андрей Тихонов]] е поставен в трансферната листа. В мач от шампионската лига срещу Спортинг Егор вкарва 2 гола. Също така е с основен принос за разгрома над Арсенал с 4:1 във фазата на елиминациите. През тази година играчът вкарва 20 гола във всички турнири и за втори път става футболист на годината в Русия. На следващата година записва 10 мача за националният отбор, който се класира за световното първенство на следващата година. Печели и титлата на страната, която е последна в историята на „червено-белите“. През целият сезон Титов изиграва 52 мача.
 
През 2002 попада в състава на „сборная“ за световното първенство. Отборът обаче отпада още в груповата фаза, а през август 2002 Титов е избран за капитан на Русия. В мачът срещу [[Анжи]] Егор получава скъсване на коленните връзки, но през септември лекарите го възстановяват за игра. В крайна сметка играчът не се оказва готов и в срещата с Локомотив е сменен още преди края на първото полувреме. Халфът е опериран в [[Германия]] и отсъства няколко месеца от терените. В 2003 Егор печели купата на Русия, но е накаран от новиятновия клубен доктор да приема забраненият стимулант [[бромантан]]. След баражите за класиране на Евро 2004 му е направен допинг тест, на който той се проваля. Играчът е наказан да не играе футбол 1 година.
 
Докато е извън футбола, Егор участва в предаването [[Форт Бояр]] и е телевизионен коментатор на европейското първенство по [[Първи канал]]. В началото на 2005 под ръководството на [[Александър Старковс]] Егор често остава на резервната скамейка. В отборът се завръща и бившият му съотборник [[Дмитрий Аленичев]], но двамата играят заедно само в един мач – срещу ФК Москва. През септемри 2005 Титов се завръща и в националният отбор, влизайки като резерва в мач с Лихтенщайн. В последниятпоследния мач от шампионата капитанът вкарва изравнителен гол на Локомотив, с който Спартак печели сребърните медали в шампионата и се класира за шампионската лига.
 
През 2006 в мач с Ростов Егор вкарва стотния си гол за Спартак във всички турнири и така става член на [[Клуб 100]]. Играе и в груповата фаза на шампионската лига, но Спартак завършва последен в групата. На 7 февруари 2007 изиграва последния си мач за националният отбор на Русия. На 20 март обявява отказването си от националният отбор поради семейни причини. През този сезон Титов записва мач номер 400 за „червено-белите“ във всички турнири, както и гол номер 100 в [[РФПЛ]] и мач номер 300 в първенството.