Линеен кораб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-на следващият +на следващия); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (- в новият + в новия)
Ред 1142:
Работите по създаването на бързоходният линкор са реализирани в проекта „[[Линейни кораби тип „Айова“|Айова]]“. Освен съпровождението на авионосните съединения, пред него се поставя задачата за унищожаването на линейните крайцери от типа „Конго“, тъй като има опасения, че скоростта на тези кораби след модернизацията им става значително по-висока, отколкотот на типовете „Норт Каролина“ и „Саут Дакота“{{sfn|Балакин|2009|с=5}}. Стандартната водоизместимост на линкорите от типа „Айова“ нараства с повече от {{число|10000|тона}}{{sfn|Балакин|2009|с=18}}, по сравнение с предшествениците, което позволява те да се снабдят с мощна енергетична установка, осигуряваща им рекордна за своя клас скорост{{sfn|Балакин|2009|с=40 – 41}}. Броневата защита е усилена{{sfn|Балакин|2009|с=28 – 30}}, а противоторпедната защита едно към едно повтаря използваната на „Саут Дакота“, оставайки си слабо място в конструкцията{{sfn|Балакин|2009|с=29}}, главен калибър стават новите 406-мм оръдия с повишена начална скорост на снаряда{{sfn|Балакин|2009|с=31}}.
[[Файл:USS Montana bb67.jpg|мини|250px|Линкора „Монтана“. Предполагаем вид]]
В резултат, са получени линкори практически идеално вписващи се в новиятновия формат на войната по море, където на тежките артилерийски кораби се задава ролята да подсигуряват бойната устойчивост на авионосните съединения. По мнение на Балакин, макар по огнева мощ „айовите“ до известна степен да отстъпват на линкорите от типа „Ямато“, като цяло, по съвокупност на своите характеристики, и особено с оглед зенитната артилерия, радарите и системите за управление на огъня, линкорите от типа „Айова“ стават най-добрите линейни кораби във Втората световна война, от числото на реално построените{{sfn|Балакин|2009|с=124 – 125}}. Други автори считат, че те все пак малко отстъпват на японските гиганти{{sfn|Балакин, Дашьян|2006|с = 254}}. Четирите линкора от този тип са заложени в периода 1940 – 1941 г. и са въведени в строй 1943 – 1944 г{{sfn|Балакин|2009|с=12}}. Още два са заложени през 1942 – 1943 г., но изменилите се приоритети водят до затягане на строителството им и тяхното дострояване е прекратено{{sfn|Балакин|2009|с=10}}.
 
Разработката на линкора с умерена скорост води до създаването на проекта „[[Линейни кораби тип „Монтана“|Монтана]]“. В него се опитват да отстранят главният недостатък на новите американски линкори – относително слабата им защитеност. Бронирането им е чувствително усилено, особено бордовият пояс, въоръжението се състои от 12 406-мм оръдия в четири кули. Скоростта им примерно съответства на „Норт Каролина“ и на „Саут Дакота“, но даже стандартната им водоизместимост надхвърля 60 000 тона. Пет линкора от този тип са поръчани през 1940 г., когато Конгреса на САЩ рязко изменя своята по-рано изолационистска позиция във връзка с началото на Втората световна война. Първите два линкора са заложени през 1941 г., но построяването им върви бавно, тъй като хода на войната в Тихия океан показва решаващата значимост на самолетоносачите. През 1942 г. строителството е спряно, а през 1943 г. и окончателно прекратено. Трите последващи линкора на серията даже не са залагани.