Лоренцо Бандини: Разлика между версии

През [[1962]] година Бандини е поканен най-накрая да се присъедини към Ферари, но сезонът за тима от [[Маранело]] е изпълнен с объркване и конфликти. Въпреки това завършва 3-ти в Монако, а в състезанията извън шампионата става 5-ти в По и втори в [[Неапол]], както и печели Средиземноморската ГН на пистата Ена (в Сицилия). Странно той е освободен от отбора заради белгиеца Майрезе за [[1963]] година, така че Бандини се връща в Скудерия Чентро Сюд, за да се състезава с новия им автомобил [[БРМ]], но продължава да кара за Ферари в шампионата за спортни автомобили. След второ място в Тарга Флорио, Бандини си партнира със Скарфиоти в едно 250Р при победата в [[24-те часа на Льо Ман|Льо Ман]] и печели второ място в 12 часа на Реймс заедно със Съртийс. Тези успехи го поставят в добра позиция и след една контузия на Майрезе, Лоренцо се връща в отбора за Ф1.

 

 

Напрежението остава и през 1966 година, когато Бандини се класира втори в Монако с модела Дино с 2,4 литров мотор, въпреки че тийм-лидера Съртийс е изявил желание да кара колата вместо, според него, по-маломощния 3-литров модел. Ситуацията не може да остане така и когато Съртийс напуска Маранело, Бандини се оказва в позицията на първи пилот. Губи сигурна победа в ГН на [[Франция]] на пистата [[Реймс]], когато се скъсва жилото на газта. Тогава Лоренцо, благодарение на професията си като механик, успява да свърже жилото, като използва тел от близките бали слама, но завършва няколко обиколки зад победителя [[Джак Брабъм]]. Не успява да спечели и на [[Монца]] след проблеми с горивната помпа и Скарфиоти и Майк Паркс взимат първо и второ място.