Рурска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м Bot: Automated text replacement (- от новият + от новия)
Ред 28:
Развитието на региона в урбанизирана и индустриална зона започва в края на XVIII век с ранната индустрализация на близката долина на река [[Вупер]] в долина част на [[полупланинската Бергишесланд]]. До 1820 година тук стотици водно захранвани мелници произвеждат текстил, дървен материал, керемиди и желязо чрез автоматизирани процеси. Също така в други работилници по хълмовете, висококвалифицирани работници произвеждали ножове, инструменти, оръжия и колани, използвайки вода, въглища и брикети.
 
Докато машините стават по-големи и превключват от водна към парна енергия, местно добити въглища и брикети стават скъпи и недостатъчни. Така индустрията на Бергишесланд поръчва все повече и повече въглища от новиятновия въгледобивен район по поречието на река Рур. Впечатляващи и скъпи железници са изградени през хълмистия регион, за да пренасят въглища, а по-късно и стомана от Рур, и за транспортирането на готовите продукти.
 
До 1850 г. съществуват почти 300 въглищни мини в експлоатация в областта Рур около централните градове Дуисбург, Есен, Бохум и Дортмунд. Въглищата се изнасят или преработват в коксуващи фурни в [[кокс]], използвани в [[Пещ (индустриална)|доменните пещи]] за производство на желязо и стомана. В този период марката ''"Ruhrgebiet"'' става добре позната. Преди въглищните депозити по течението на Рур да бъдат изчерпани, минната индустрия се премества на север към Емчер и накрая до Липе, пробивайки все по-дълбоки мини по пътя си. [[Шлюз]]овете, изградени при Мюлхайм довеждат до разширяването му като пристанище на река Рур. С изграждането на ЖП линията Кьолн-Минден в края на XIX век е индустриализиран и [[Оберхаузен]].