Разлика между версии на „Пирдопски апостол“

м
редакция без резюме
м
м
| бележки =
}}
[[Файл:Pirdopski Apostol.jpg|мини|Пирдопски апостол.]]
'''Пирдопският апостол''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] ръкопис в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] (№ 497). Отделен лист от него се пази в [[Църковноисторически и архивен институт при Българската|Църковноисторическия и архивен институт]], София (№ 407).<ref>Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.</ref> Състои се от 130 [[пергамент]]ови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на [[Нов Завет|Деянията и Посланията на апостолите]], но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата известна като [[Еленска базилика]] на разрушения в 1700 година манастир Свети Илия до града. Апостолът е съхраняван в [[пирдоп]]ската църква "Успение на Св. Богородица", където е описан за първи път от книжовника [[Васил Чолаков]] през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет – пирдопчанина Васил Балджиев. В Народната библиотека е изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 (?) година.
 
Още проф. [[Марин Дринов]] съветва през лятото на 1869 г. [[Нешо Бончев]] да отиде в Пирдоп за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в един от тях имало запис от времето на Патриарх Евтимий.<ref>Динеков, П. Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков. — Родопа, 14, № 5, с. 1; Василева, С. За Ст. Н. Шишков. — Родна реч, 8, № 5, с. 231.</ref> Към Апостола и според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на [[Велико Търново|Търновград]] от турците в [[пирдоп]]ския [[Еленска базилика|манастир „Св. Илия“]] заминал [[патриарх]] [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]].<ref name=":0">Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.</ref> Патриархът намерил там прибежище при ''„пирдопския княз Момчил“.'' Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през 18 век, но фигурира и в приписката, която би следвало да е 5 века по-стара.<ref>В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а едва в приписка от 1727 г. като Пирдоп (Цонев, Опис, 341—342).</ref> По-късно оригиналът на бележката е изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на [[Васил Чолаков]].<ref>Литературна мисъл, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (Българска академия на науките), 1989, стр. 59.</ref>&nbsp;