Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 4x тире, 4x тире-числа, 2x кавички, URL, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
м интервал |
||
Ред 27:
* 1872 г. – Избран е първият български екзарх – [[Антим I]]. Изборът е утвърден от тогавашната държавна власт (султана на Османската империя).
* 1872 г. – [[Цариградската патриаршия|Вселенската патриаршия]] свиква поместен събор в Константинопол, на който осъжда действията на българите като етнофилетизъм,
* 1945 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия вдига схизмата над Българската екзархия и издава Томос за автокефалия на Православната църква на България с предстоятел митрополит Софийски и Екзарх на цяла България. От тази година православните християни в България вече са част от Православната Църква. Почти 73 години българите са схизматици и не са част от Православната църква. Това нанася голяма духовна рана у православните християни в България.
* 1953 г. – На църковно-народен събор в София е възстановена древната Българска патриаршия. Този акт не е признат от Цариградска патриаршия и други гръцко-говорящи църкви.
* 1961 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия признава Българската патриаршия.
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] (1870 – 1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_30-40_bg.htm Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch – und – Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917]</ref>]]
| |||