Долистово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 33:
Освобождението заварва селото с 85 къщи и около 320 ж. През 1926 г. има 724 жители, 1934 г. – 786 ж., 1946 – 944 ж., 1956 г. – 856 ж., 1981 г. –700ж. 1939 г. е годината, в която е прекаран тока в Долистово, а това е първото осветено село в общината.
В миналото битът на хората е бил разделен между отглеждането на зърнени култури, тютюн и овцевъдство. Отглеждали са се и други култури за задоволяване на домакинствата. Откриването на мина „Бобов дол” през 1891 г. привлича част от мъжкото население. Индустриализацията на страната и намаляването броя на жителите води до прекратяване отглеждането на тютюн – след 1975 г.
В центъра на селото преди 1944 г. е имало лимонадена фабрика, мелница, дарак, бъчварска и дърводелска работилница. Бъчварската работилница съществува и след това, до към 80-те години на ХХ век. След 1944 г. в къщата на Спас Лазаров-Пашата е обособен малък музей със скривалището, в което той е укривал партизани.
Ред 59:
''"Живели някога трима братя. Единият брат винаги много говорел,'' ''бил като звънче /клапашка – местен диалект/. От него произлязъл родът Клапашкови. Другият брат бил много мълчалив, като дърво /дървенчар/. От него произлязъл родът Дървенички /Дръвенички/. Третият брат починал рано. Жена му била много хубава, казвала се Ружа. Хората започнали да наричат наследниците й по нейното име – Ружините. От нея произлиза третия основен род на селото – Ружини."''
Освен Клапашкови, Дървенички, Ружини, други родове и фамилии са – Митрински, Чучукови, Соколови, Шиячки, Блатски, Лазови, Лятивови, Мелезански, Лазарови, Чукарски, Теневи, Еленински, Ранчови.
== Редовни събития ==
* Събор в село Долистово – всяка година в последната събота на месец август. На обяд се готви курбан за здраве. Вечерта има богата музикална програма.
* От поколение на поколение се предава традицията хората да се събират на Гергьовден в местността „Чуката”, където е имало свято оброчище. Традицията да се прави курбан за здраве и да се изкачва местността „Чуката” е много стара, но е била прекъсната след Втората световна война. Кръстът, който е бил на върха, е свален и захвърлен. След години местен жител сънува, че трябва да се направи нов кръст. Кръстът е възстановен, а заедно с него и традицията.
* Село Долистово има и специфично хоро, което се нарича Долистовска бера. Възрастните хора разказват, че хорото е типично само за селото. Трудно е за изпълнение и не всеки може да го играе. Но местна учителка се амбицира и научава своите ученици на него. И днес, те, вече пораснали млади хора, го играят с удоволствие на местния събор.
* Към читалище "Нови дни" е създадена женска фолклорна танцова група "Бера" с ръководител Йорданка Божилова.
== Външни препратки ==
| |||