Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

м
интервал
м (fix)
м (интервал)
* {{cite book | year = 1972 | title = Българско Средновековие | publisher = Издателство Наука и Изкуство}}
* {{cite book | year = 1985 | title = Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура | publisher = Издателство Отечество}}
* Лекции по архивистика. Университетско издателство 1993 (посмъртно)<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/izdaniya/reprints/ivan_dujchev_lekcii_po_arhivistika www.uni-sofia.bg]</ref>
 
== Други ==
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>Вж. [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]], [https://www.24chasa.bg/Article/1597974 „Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“], интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., [https://web.archive.org/web/20170924045048/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 „Мемоари с часовников механизъм: Спомените на Николай Генчев удариха по научния елит на България“], сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.</ref>
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] „[[Историкът]]“ (2005).
* Иван Дуйчев често е считан за "баща" на българската архивистика. Неговите "лекции по архивистика", издадени след смъртта му на книга, служат за настолна книга на поколения бъдещи архивисти.
 
== Източници ==