Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 30:
Като престолонаследник Константин участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]].<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново ''„благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“''.<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref>“
През [[1404]] г. в свое писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците император [[Сигизмунд Люксембургски]] посочва Константин II като владетел на България наравно с деспот [[Стефан Лазаревич|Стефан]] за [[Сръбско деспотство|Сръбското деспотство]] и войводата [[Мирчо Стари|Мирчо]] за [[Влашко]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 232. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В това писмо балканските владетели са изброени в географската последователност от дясното към лявото крило на един широк военен фронт като Константин дословно
Според известията на Константин Костенечки срещу въстаналите българи настъпил с войски султан Сюлейман и превзел с бой крепостта Темско. Предполага се, че това е станало към 1409-1410 г. Въпреки това в част от въстаналите територии се запазила българска власт. През [[1413]] г. османците предприемат поредния поход към българските земи, предвождани от [[Муса Кесиджия]], Константин II е прогонен в [[Кралство Унгария]], но същата година [[султан]] [[Мехмед I]] побеждава Муса Кесиджия. В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария и последните български територии падат под османска власт, ако не се смята днешното Южно българско черноморие, което е управлявано от [[Византия|византийците]] и е покорено едва при падането на [[Константинопол|Цариград]] през 1453 г.
Ред 67:
* Матанов, Хр. Залезът на Средновековна България. София, 2016
* Гюзелев, В. Венециански документи за история на България и българите 12-15 в. София, 200
* Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
* Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
{{пост начало}}
| |||