Уикипедия

Иван Ганецки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м унифицинаране; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Иван Ганецки
| име-оригинал =
| портрет = Ганецкий Иван Степанович, 1877.jpg▼
| категория = офицер
| описание = руски офицер
▲| портрет = Ганецкий Иван Степанович, 1877.jpg
| роден-място = Смоленска губерния, [[Русия]]▼
| портрет-описание =
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]▼
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[26 септември]] [[1810]]
▲| роден-място = Смоленска губерния, [[РусияРуска империя]]
| починал-дата = [[8 април]] [[1887]]
▲| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[РусияРуска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Иван Степанович Ганецки''' ({{lang|ru|Иван Степанович Ганецкий}}) е руски офицер, генерал от пехотата, участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
== Биография ==
Иван Ганецки е роден на 26 септември 1810 г. в Смоленска губерния, Русия в семейството на потомствен [[дворянин]]. Ориентира се към военното поприще. Учи в 1-ви Кадетски корпус. Започва действителна служба с военнопроизводство в първо офицерско звание прапоршчикпрапорщик и назначение в лейбгвардейския Финландски полк (1828).

Участва във войната в [[КавказКавказка война|Кавказката война]]. Последователно служи в лейбгвардейския Измайловски полк, лейбгвардейския Волински полк и лейбгвардейския Финландски полк.

Участва в [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската кампания (1848 – 1849)]]. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1855 г. Участва в потушаването на Варшавското[[Полско въстание и(1863 е– 1864)|Полското въстание (1863 – 1864)]] като командир на 4-та гвардейскаГвардейска пехотна бригада (1863-1864).

Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. Служи като командир на 16-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. В началото на февруари 1877 г. е назначен за командир на Гренадир корпус. ВлизаПристига в България през септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]] руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври / 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Иван Ганецки е назначен за началник на VI6-ти блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия: лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен и известен със своята човечност и откровеност.▼
=== Руско-турска война (1877-1878) ===
▲В началото на февруари 1877 г. е назначен за командир на Гренадир корпус. Влиза в България през септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]] руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври / 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-ти блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия: лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен и известен със своята човечност и откровеност.
 
На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата по направлението Плевен – р.река [[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Иван Ганецки. Осведомен от българи, живеещи в Плевен, за точното място на пробива, началника на обсадата генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Иван Ганецки. В 7:30 ч. е даден сигнал ''Тревога''. С усилията ня Сибирския, Малоросийския, Астраханския, и Фанагорийския пехотенпехотни полкполкове и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] – [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14:00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Иван Ганецки. Върната е в знак на уважение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] . За победата при Плевен генерал-лейтенат Иван Ганецки е награден с орден „Свети Георги“ III ст.
 
През декември 1877 г. Гренадирският корпус като резерв на [[Южен отряд|Южния отряд]] с командир генерал-лейтенат [[Фьодор Радецки]]) преминава [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|през зимата [[Стара планина]]. В началото на 1878 г. е назначен за началник на Средната колона на Действуващата армия. Авангардът на колоната се командва от генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]]. Изминава победния марш по направлението [[Габрово]] – [[Казанлък]] – [[Стара Загора]] – Търново Сеймен (дн. [[Симеоновград]]) – [[Мраморно море]]. На 17 април 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата.
 
НаСлед 17 април 1878 г.войната е повишен във военно звание генерал от пехотата. Членчлен е на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт-петербургскатаСанктпетербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда орден „[[Свети„Свети Александър Невски]]“Невски“.▼
=== След войната ===
▲На 17 април 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата. Член е на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт-петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда орден „[[Свети Александър Невски]]“.
 
Днес улици в [[Плевен]], [[Долни Дъбник]]Шумен и [[Шумен]]село Долни Дъбник носят името „Генерал Ганецки“.
 
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война (1877-1878), Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 83.
* Генов Цонко,Ц. Освободителната война (1877-1878), Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 175-182.
 
{{СОРТКАТ:Ганецки, Иван}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Ганецки“.