Провадия (община): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал преди км; козметични промени |
||
Ред 39:
==== Водни ресурси ====
Районът на общината е богат на повърхностни и подземни водни ресурси.
'''Повърхностни води'''
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm<sup>2</sup>. От физико-географска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изток-запад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овлажните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup> . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup> . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup> . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
'''Подземни води'''
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район. Характерно за този регион е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площадно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони: горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл; средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни; долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен. На територията на общината поздемните води формират следните водоносни хоризонти: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски, контакт със солното тяло на Провадийското солно находище имат кватернерният, титон-валажинският и средноюрският водоносни хоризонти. Особено място заемат солените води, вместени във фланговата и надщокавата брекчии, формирани в резултат на размива на соления щок. Съгласно списъка на подземните водни тела в района се разполагат: порови води в кватернера на река Провадийска; порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия; карстови води в горна креда турон-мастрихт – Провадийска синклинала;
На територията на гр. Провадия се намира находище на минерална вода – водонапорна система от пукнатинно-карстов тип в малмваланжските отложения в Южномизийската периплатформена област – Провадийска синклинала. Тепературата на водата е 240<sup>о</sup>С, а утвърдените експлоатационни ресурси са 2,00 л/сек.
Ред 56:
На територията на община Провадия има две защитени зони.
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038''' по Директива за опазване на дивите птици е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104''' по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii).
Ред 70:
* Защитена местност „'''Пробитият камък - Цар Борисов лопен'''“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село [[Равна (Област Варна)|Равна]]. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.
'''Полезни изкопаеми'''
На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище, което е уникално по своите условия на залягане, форма и химически състав. Находището има форма на пресечен конус, като най-плитката част заляга на дълбочина от 15-20 метра, а дълбочината му достига до 3600 метра. Солно-скалната маса, от която е изградено съдържа средно 69,6% NaCl и 23,3% неразтворими примеси, предоставени от мергели и глинести шисти, анхидрит и др.
'''Почви'''
Територията на община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно карбонатни) почви. Основният почвен тип са богати, слабо излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. Мощността на почвената покривка при типичните черноземи е около 0,8 м. Почвообразуващите скали са предимно льосовидни глини, пясъчници и варовици, а също така и алувиални и делувиални наслаги. Почвената покривка е твърде хомогенна, с участие на излужени черноземи и малко ливадни почви. Излужените черноземи, характерни за територията на общината, са със средномощен (45-55 см) хумусен хоризонт, дълбок профил, тежко песъкливо-глинест механичен състав (физична глина 58%), сравнително високо съдържание на органично вещество (2,5-3,0%) хумус и неутрална до слабо кисела реакция (рН във вода 6,0-7,0). Около 20% от площта на почвите е ерозирана в различна степен. На сравнително малка площ по терасите на р. Провадийска са разпространени алувиално-ливадни почви, които се отличават със средно мощен (30-50 см) хумусен хоризонт, тежък механичен състав (физична глина 35-60%), мощен текстурно недиференциран профил, средно съдържание на органично вещество (2-3% хумус), неутрално до слаба алкална реакция (рН във вода 6,0-8,0) и предимно дълбоко ниво на подпочвените води (по дълбоко от 300 см).
Ред 206:
=== Растениевъдство ===
Традиционно отглежданите в общината групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Приоритет е зърнопроизводството на площ от 16 280 ха, 54% дял в структурата на обработваемите площи в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед и увеличени площи от маслодайна рапица, са с относителен дял – 24%, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 4%, лозя и овощни градини 600 ха промишлени, а като цяло с тези за частно ползване достигат 15%, промишлените зеленчуци едва 0,05%. Основно през периода 2014-2019 г. се обнови машинно-тракторния парк и част от селскостопанската база, чрез участие в проекти по програмите на държавен фонд земеделие. Характерна е изключителната диференциация на земеделските стопанства, малко на брой земеделски стопани обработващи повече от 1000 ха земя и много на брой дребни производители обработващи площи до 100 ха и по-малко. Проправят си път нови земеделски практики и производства – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, лавандула и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури Има развитие на биологично земеделие съобразено с европейските стандарти. Ново засадените овощни култури от видовете праскова, кайсия, видове сливи, ябълка, лешник и орех са около 80 ха. Неблагоприятната тенденция към влошаване възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения – 75,2%; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние 23%; млади не плододаващи насаждения – по – малко от 1,8%. Минималните инвестиции в трайните насаждения, не допринасят намаляване на безработицата особено в селата с най – голям процент, а това е отрасъл който може да окаже съществено влияние за намаляването ѝ. За изминалия програмен период 2007-2013г. няма ликвидирани трайни насаждения освен 0,7 ха малини.Тенденцията е за създаване на нови. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за общината подотрасъл, лозарството - от близо 1300 ха до незавидните 520 ха. Около 70% от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими с остаряла сортова структура. Площите с новосъздадени винени сортове лози през 2007/2013 г. са под 1% от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ по – малко от 100 ха., както и европейските изисквания при винените сортове. През периода 2014-2019 г. има увеличение на лозовите масиви в селата Блъсково Китен и с.Венчан със съвременни бели и червени винени сортове лози за производство на бели и червени вина. Няма създадени нови лозя с десертни сортове. Зеленчукопроизводството е най - малко застъпено в общината, основна причина малко инвестиции в сектора и почти никакви субсидии през трите начални години на периода. Основно пресните зеленчуци идват от маломерни стопанства. През последните години се обърна по-голямо внимание за участието по европейски програми за съживяване на отрасъла.
=== Животновъдство ===
През 2007 г. в сектора има финансовата помощ, която регистрираните земеделски производители-животновъди са получили чрез целевите субсидии за изхранване на животните през зимните месеци, за Националния генофонд, за мляко от ДФ ”Земеделие”. Изплатените субсидии са в повече в резултат на подпомагане на животновъдите чрез СЕПП, а броят на подпомогнатите животновъди е намалял. Намалял е броят на регистрираните земеделски производители животновъди до 80 броя. При дребния рогат добитък стремежа е за увеличаване броя на овцете от аборигенните и автохонни породи и породи за месо в село Снежина - 430. През 2014-2019 г. тенденция към спад бележи броят на говедата, запазване броя на овцете, козите и зайците. Увеличение на пчелните семейства е трайна до около 4700 бр. При птиците намалението е значително и тенденцията е отглеждането им в лични стопанства, през периода се създадоха две ферми за отглеждане на японски пъдпъдъци в село Храброво и Черковна. Полученото краве и овче мляко през периода 2014-2019 г. бележи тенденциите на движението на животните, като общо има спад на получената продукция. Производството на месо от едър рогат добитък, от дребен рогат добитък, свинско и птиче месо бележи трайна тенденция на спад. На един средностатистически животновъд, регистриран като земеделски производител в община Провадия, се падат 7 крави и 12 овце - факт твърде показателен за маломерността на стопанствата и оттам ниската ефективност на производство. Много от малките производители срещат трудности при избора и реализация на проекти по оперативните програми на държавен фонд земеделие поради липса на информация и възможности.
=== Хидромелиорации ===
Ред 220:
'''Археологически обекти'''
Крепостта Овеч – над Провадия, тракийски гробници на Табиите, останки от римски селища и стени ( Табиите),открит бе най-ранния солодобивен център в Европа “Провадия-Солницата”, крепост и скален манастир с.Китен, останки от раннохристиянски манастир край с.Равна, над 15 скални манастира със запазени графити и надписи.
'''Архитектурни обекти'''
Запазени къщи от Възраждането в Провадия – архитектурен комплекс “Вароша” – Провадия с Ламбовата и Панайотовата къща; Църквата “Свети Теодор” в село Добрина от ХVІ в.
'''Религиозни обекти'''
Първата българска църква в Провадия от 19 век „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”,църквата “Свето Благовещение”, Църквата в Добрина, Бозвелийско, Петров дол, Манастир, Равна и др. Запазена богата колекция от икони.
'''Художествени обекти'''
Картинната галерия в Провадия
'''Музеи'''
Ред 244:
'''Традиции и съвременни културни прояви'''
Празници по селата – Манастир, Добрина, Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Славейково и др. Празниците са на основата на съхранена местна традиция – общоселски фолклорен празник, религиозен празник или възстановен обичай. Празниците на Овеч съчетават историческата проблематика с легендите за крепостта и поезията. Една от най-представителните национални изяви е Националният конкурс “Светослав Обретенов” – единственият в страната конкурс за българска музика. Специални прояви като тематични вечери, концерти, срещи с творци и др. се провеждат ежегодно, съгласно Културния календар на общината за годината.
'''Традиционни поминъци и кухня'''
Ред 253:
=== Транспортна инфраструктура ===
Територията на община Провадия се обслужва предимно с автомобилен транспорт и само две села имат пряка връзка с жп транспорт. Чрез автомобилния транспорт се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места в общината.
През град Провадия минава жп линията Варна–София и Варна – Русе. Съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Общата дължина на четирикласната пътната мрежа в общината е 90,3 км., гъстотата на пътната мрежа е 0,362 км на кв.км от територията на общината, което е приблизителен показател от този средно за страната 0,333 км на кв.км. Пътната мрежа е равномерно изградена в общината. По данни от преброяването през 2011г. в общината живеят общо 22 934 души, като в селата живеят 9 679, което представлява приблизително 42,2% спрямо живеещите в общинския център. На 1 кв.км. от територията на общината живеят 39,7 човека, което е значително под средната гъстота на населението в страната (74,6 души на кв. км) . Съществуват транспортни връзки с всички околни населени места. Състоянието на настилките на напречната междуселищна пътна мрежа и на улиците в населените места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Участък (около 98 км от третокласни пътища : ІІІ-208, ІІІ-731, ІІІ-904, ІІІ-2082 и ІІІ-9004) преминава през общината. Останалите пътища са от четвъртокласната пътна мрежа и свързват общинския център с другите населени места. Чрез автомагистрала “Хемус” на разстояние на 8,3 км от гр.Провадия се осъществяват връзките с областния град–Варна и центрове на съседните области и цяла Северна България – Шумен, Търговище, Велико Търново, София и др.
Ред 263:
=== Водоснабдителна и канализационна система ===
'''Водоснабдяване'''
Главен източник за водоснабдяване на общината са: дълбок сондаж „Оранжерията“ (50l/s) , водопровода Китка – Варна (от 10 до 60l/s) и ПС „Провадия“ (от 23 до 58l/s). Основен източник на минерална вода е сондаж “Ерека”. 83% от подадената вода е помпажна. Някои предприятия разполагат със собствени водоизточници. Общината разполага и с осем собствени микроязовира, два от които са пресъхнали. От собствени водоизточници се захранват селата Манастир, Черноок, Добрина и Чайка. Останалите са включени към водоснабдителни групи. Водоснабдени са и предприятията в района на общината. Поради кризата част от предприятията не работят или имат нови собственици, поради което тепърва се извършва привеждането на водоползването от собствени водоизточници в съответствие със Закона за водите (разрешителни за водоползване). Всички 25 селища в община Провадия са модерно водоснабдени с напълно изградена улична водопроводна мрежа с обща дължина 549,552 km (степен на изграденост – 100 %). Състоянието на водопроводната мрежа не е особено добро – положените преди повече от 40 години предимно етернитови тръби се нуждаят от поетапна подмяна. Загубите на вода достигат близо 70% (средно загубите по водопреносната мрежа за страната са 62,9%). Загубите се дължат на течове от водопроводната мрежа и водоемите, на кражби и неотчитане на вода, нерегламентирани включвания и др. По-нататъшната експлоатация на амортизираните участъци от водопроводната мрежа ще води до все по-големи физически загуби от течове и отстраняване на възникнали аварии. Тези по-високи разходи по поддържане на мрежата ще повишават цената на водата от една страна, а от друга ще водят до въвеждането на ограничителни режими (спиране на водоподаването), което по принцип оказва негативно въздействие върху качеството на водата, т.к. се налага хиперхлориране на водата за да се гарантират микробиологичните й показатели. Това увеличава риска от завишаване на количеството на вредни вещества с канцерогенно действие в питейната вода. Решаването на проблемите с водоснабдяването е свързано с подмяна и ремонт на съществуващата водопроводна мрежа. Контролът върху качеството на питейната вода се извършва от РЗИ гр. Варна, като периодично прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите (КП, разположени в жилищните зони на града). Пробите се изследват по физико-химични (цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди) и микробиологични показатели (общ брой микроорганизми и коли форми). Няма данни за регистрирани отклонения от изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. и за броя на нестандартните проби.
'''Канализация'''
Канализационна мрежа има само град Провадия. Тя е разделна: за битовофекални и производствени отпадъчни води, и за дъждовни води. Битовата канализация е с дължина 42, 001 km, в т.ч 28,564 km с бетонови тръби Ø200, 6,965 km с бетонови тръби Ø300 и 6,472 km с РVС тръби Ø300. Нейната степен на изграденост е 95,71% Експлоатира се от “ВиК” ООД – Варна – клон Провадия. Изграждането й е започнало през периода 1967-1970 г. Водите се отвеждат в ПСОВ чрез главни колектори и три канални помпени станции (КПС), която след пречистването ги зауства в река Провадийска. КПС не подават равномерно отпадните води към ПСОВ. Дъждовната канализация в гр. Провадия е с дължина 6,897 km и зауства директно в река Провадийска. Състои се от бетонови тръби с различен диаметър от 300 до 1000 mm. Изградена е битова канализация по улиците „Венелин“, „Москва“, „Камчия“, „Славейков“, „Осман бей“ и „Трети февруари“ в гр. Провадия. В средносрочен план се предвижда канализиране и на улиците „Пролет“, „Перуника“, „инж. П. Моллов“ и „Ивайло“. Следва да се отбележи, че канализирането на Провадия има и голям противосвлачищен ефект, тъй като повишаването на нивото на подземните води в склоновите участъци е един от основните фактори за активизиране на свлачищните процеси. В селата няма канализация. Отпадните води се отвеждат в септични ями.
'''Електроенергийна мрежа'''
Електроенергийната система на Община Провадия е част от единната електроенергийна система, както на Варненска област, така и на страната. В енергийния сектор община Провадия играе ролята на потребител на енергия. Тази функция е тясно свързана със задълженията на общината да осигурява енергия за всички общински обекти-сгради и улично осветление. Ефективността на потреблението е ниска, както по отношение на използването на енергията, така и по отношение на равнището на комфорт. В град Провадия се разполага районна подстанция 110/20кв. с обща инсталирана мощност 25мв. Всички населени места в общината са електрифицирани. Те получават захранване на средно напрежение-въздушна линия, като на места се явяват проблеми с възможностите за захранване на нови товари. Остарелите мрежи и ниската им надеждност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването на консуматори в рамките на нормативните параметри. Всички населени места на Община Провадия са захранени с въздушна мрежа ниско напрежение. Кабелно захранване има в парк „Автогара“, “Ловен дом“, “Църквата“, Централен площад, ул.“Св. Св.Кирил и Методий“, ул.“Д.Грънчаров“, парково осветление от двете страни на река Провадийска, ул.“Дунав“ , ул. “Ген.Манзей“, ул. „Никола Калипетровски“, кв.“Север“ в гр. Провадия. Общата дължина на уличната мрежа е
== Топографска карта ==
| |||