Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

{{Археологически обект инфо

| изглед = Or de Varna - Nécropole.jpg

}}

 

[[Файл:Collier nécropole Varna.jpg|мини|Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол]]

 

 

== Археологическо проучване ==

 

Находката е случайна, но след като в Археолгическия музей научават за нея, започват разкопки.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref> Първоначално, след декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години под ръководството на Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през [[1972]] – [[1978]] г.,след това през [[1980]] – [[1986]] г., и след няколко годишно прекъсване последното проучване на обекта е извършено през 1991 г., след което изследването е преустановено поради липса на средства, а обектът е изоставен.

Иван Иванов изработва изключително прецизна писмена, графична и фото документация за обекта.

 

 

30% от територията на обекта все още не е археологически проучена.<ref>[https://www.archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=3&id=6 Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие]</ref>

 

== Интерпретации ==

Учените възприемат, че погребалните обреди в това архаично късно-Халколитно общество създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Предполага се, че в този етап от развитието на Културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от [[земеделие]]то и [[скотовъдство]]то, което е създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.<ref>Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168</ref>

 

 

== Погребения ==

 

* '''Кенотафи (Символични погребения) '''

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като [[Хиерогамия]] – ритуално изиграване на [[свещен брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за [[брак]]а между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref>

 

Сред гробовете, в които са открити скелети, изпънати по гръб се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително – налична е каменна брадва – тълкувана като скиптър (дръжката ѝ е обкована със злато), което кара учените да предположат, че се касае за погребение на вожда на тази високо-развита общност, също така, се предполага че освен политическа, този вожд е притежавал и религиозна власт. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg