Алан Кардек: Разлика между версии

 

=== Образование и кариера ===

 

Образован в института на [[Йохан Хайнрих Песталоци]], в [[Ивердон ле Бен|Ивердо̀н]] (Кантон Во), от ранна възраст той придобива навика да изследва и свободата на мисълта, която в по-късният му живот е предназначена да даде един толкова ярък пример. Надарен по природа със страст към преподаването, той посвещава себе си от четиринадесетгодишна възраст да подпомага в учението на онези от своите съученици, които са по-малко напреднали от него; макар че имал силна страст към ботаниката, поради която често прекарвал по цял ден сред планините, изминавайки двайсет или тридесет мили, с папка на гърба си, в търсене на екземпляри за своя [[хербарий]]. Роден в католическа страна, но възпитан в протестантска, той започва макар и още само момче, да размишлява върху средствата за създаване на единство на вярата сред различните християнски секти – един проект за религиозна реформа, в който лежи мълчаливия труд в продължение на много години, но без успех, тъй като елементите на желаното решение  не са в негово притежание по онова време.

 

=== Описание от Ана Блакуел, преводач на английското издание на книгите на Кардек ===

На живо Алан Кардек беше малко под средния ръст. Със силна конструкция на тялото, с голяма, кръгла, масивна глава, добре изразени черти и ясни сиви очи, той приличаше повече на германец, отколкото на французин. Енергичен и неуморим, но с един темперамент спокоен, предпазлив и лишен от въображение почти до студенина, недоверчив по природа и по образование, един подробен, логичен мислител и изключително практичен в мисълта и делото, той беше еднакво свободен от мистика и от ентусиазъм. Лишен от амбиция, безразличен към лукса и показността, скромният доход, който е придобивал от преподаването и от продажбата на образователните си произведения, бил достатъчен за простия стил на живот, който възприел, и му позволил да отдели цялата печалба, произтичаща от продажба на неговите спиритистки книги и от списание Revue Spirite за разпространение на инициираното от него движение.

Прекрасната му съпруга го освободила от всички домашни и светски грижи и по този начин му дала възможност той да се посвети изцяло на делото, за което вярвал, че е призован. Той го преследвал с непоколебима отдаденост, с изключването на всички занимания, интереси и приятелства извън Спиритизма, от времето, когато той за пръв път е влязъл в него до смъртта си. Той не посещаваше никого отвъд един малък кръг от близки приятели и много рядко отсъстваше от Париж, прекарвайки зимата в сърцето на града, в стаите, където той публикувал своето списание Ревю Спирите, и летата си във Вила Сегур, един малък полу - селски имот, който построил и засадил с растения като дом за стари години за него и съпругата му в крайградския район зад Шанп де Марс, в наши дни пресечен във всяка посока от широки пътища и бързо застроен, но който в онова време беше нещо като пустееща земя, която все още можеше да мине за „провинция“.

И така 5-те книги, които съставляват кодификацията на Спиритизма са:

 

 

 

 

 

 

Тъй като всяка книга добавя различен слой към Спиритисткото знание и защото като преподавател Кардек е използвал един педагогически подход, който позволява всяка книга да стои самостоятелно, те не няма нужда да се четат в хронологичен ред. Следователно, не е необичайно да видите тези, които се интересуват от разбиране на медиумизма, да започнат да четат „Книга на Медиумите“, без първо да са прочели „Книга на Духовете“; или тези, които са по-привлечени от Християнския морал, се потопят в „Евангелието според Спиритизма“ преди да прочетат „Книга на духовете“ и / или „Книгата на медиумите“. Без значение от предпочитанията ви, читателите ще намерят изобилие от материали във всяка от книгите на Кардек, за да им стигне за цял живот на проучване и размисъл.