Вътрешна Картли: Разлика между версии

| площ = 5 6965696

Вътрешна Картли е разположена в северната централна част на Грузия. На север граничи с [[Северна Осетия|Република Северна Осетия]] на [[Русия]], на изток – с [[Мцхетия-Мтианетия]], на юг – с [[Долна Картли]], на югозапад – със [[Самцхе-Джавахети]], на запад – с [[Имеретия]] и на северозапад – с [[Рача-Лечхуми и Долна Сванетия]]. В тези си граници заема площ от 5 6965696 km², от които 1393 km² се контролират от властите на самопровъзгласилата се през 1992 г. за независима република [[Южна Осетия]].<ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article127565.html «Большая Советская Энциклопедия» – Юго-Осетинская АО, т. 30, стр. 336]</ref>

Територията на Вътрешна Картли заема централната част от южните склонове на [[Голям Кавказ]] , голяма част от Вътрешнокартлийската равнина и северните склонове на [[Триалетски хребет|Триалетския хребет]] (височина до 2757 m). По територията на региона се простират кавказките хребети: [[Рачински хребет|Рачински]], [[Лихски хребет|Лихски (Сурамски)]], Кударойски, Гудиски, Харулски, Ломиски, а на североизток е разположена Келската планинска земя. На север множество върхове превишават 3500 m (връх '''Халаца 3938 m''', {{coord|42|35|56|N|43|50|12|E}})), издигаш се на границата със [[Северна Осетия]]. Основните проходи през Главния, или Вододелен хребет са: Рокски (2995 m), Зекарски и Дзедоиски. В Южна Осетия се обособяват 3 височинни пояса: предпланински (до 1000 m), среднопланински (1000 – 1200 m) и високопланински (над 2000 m).<ref name="bse1"></ref>

Климатът се изменя във височина от умерено топъл и влажен в южните части до райони с вечни снегове и ледници на север. Средна августовска температура в 20,7°С, а на височина 2000 m 13,8°С. Средна януарска температура от -2,6 до -6,5°С. Годишната сума на валежите варира от 500 mm в ниските до 1000 mm и повече във високите части. В южната част на региона, от запад на изток, през Вътрешнокартлийската равнина протича участък от средното течение на река [[Кура]], със своите притоци: Голяма и Малка Лиахви, Лехура, Меджуда (леви); Дзама, Тедзами (десни).<ref name="bse1"></ref>

В предпланинският пояс са развити основно черноземновидни почви, на места с алувиални и хумусно-карбонатни почви, а по високите райони – тъмнокафяви планинско-горски и планинско ливадни почви. Горите и храстите заемат 48% от цялата територия на областта. Долния горски пояс е представен от дъб с подлес от храсталаци, преминаващ нагоре в гори от дъб, бук, габър, клен и др. В горния горски пояс господстват иглолистните гори, основно смърч, на места с ела и бор. Буковите гори заемат около 79% от целия горски фонд, дъбовите 10%, иглолистните 8%. Най-високите части са заети от субалпийски и алпийски пасища. В горите обитават вълк, мечка, рис, лисица, глиган, язовец, сърна, а по най-високите честа – тур.<ref name="bse1"></ref>

На 1 януари 2018 г. населението на Вътрешна Картли е наброявало 259 300 души<ref name="оценка"></ref> (това е само населението на контролираната от [[Грузия]] територия, 7-мо място по население в [[Грузия]], 6,53% от нейното население). Гъстота 45,52 души/km². Етнически състав (само на грузинска територия): [[грузинци]] 94,7%, [[азербайджанци]] 2,1%, [[осетини]] 1,8%, [[арменци]] 0,8% и др.

[[FileФайл:SK-Ka.svg|thumbмини|300px|Административно-териториално деление на Вътрешна Картли]]

! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="оценка"></ref>{{Br}}(2018 г.)

! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="оценка"></ref>{{Br}}(2018 г.)

| 1.Горийски || align="right" | 1 3521352<ref name="части">в т.ч. части от [[Южна Осетия]]</ref> || align="right" | 123 233<ref name="население">населението само на контролираната от Грузия територия</ref> || гр. [[Гори]] || align="right" | 48 143 || align="right" | - ||

| 2.Карелски || align="right" | 688<ref name="части"></ref> || align="right" | 41 145<ref name="население"></ref> || гр. [[Карели (град)|Карели]] || align="right" | 6 6546654 || align="right" | 22 || ''Агара''