Горнобадахшанска автономна област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
|||
Ред 23:
Горнобадахшанската автономна област заема източната част на [[Таджикистан]]. На север граничат с [[Киргизстан]], на изток – с [[Китай]], на юг и запад – с [[Афганистан]], а на северозапад – с [[Хатлонска област]] и [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]]. В тези си граници заемат площ от 64 125 km² (най-голяма по площ в [[Таджикистан]], 45,33% от нейната площ). Дължина от запад на изток 435 km, ширина от север на юг 300 km<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article011836.html «Большая Советская Энциклопедия» – Горно-Бадахшанская автономная область, т. 7, стр. 94]</ref>.
Горнобадахшанската автономна област е разположена в пределите на планината [[Памир]], като на границата с [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]] в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] се издига първенецаът на планината '''пик [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (Комунизъм) 7495 m)''', {{coord|38|56|37|N|72|00|57|E}}. Тук се намира и един от най-дългите (71 km) планински ледници в света [[Федченко (ледник)|Федченко]]. Територията на областта се дели на две части: западна (малка) и източна (голяма). Западната част освен, че е малка по площ е много по-ниска от източната и много по-разчленена. Дълбоките и тесни долини на десните притоци на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] я пресичат от запад на изток, а разделящите ги хребети се издигат на 3000 – 4000 m и повече над дъната на долините. Източната част представлява много висока и заравнена планинска земя с плоски долини и котловини, над които планинските хребети се издигат 1200 – 1800 m. Най-ниските места в западната част са около 1500 m н.в., а в източната – под 3600 m<ref name="bse"
Климатът в западната част е умерено континентален. Средна януарска температура в [[Хорог]] -7,8°С, средна юлска 22,2°С, годишна сума на валежите 240 mm. В източната част е много по-студено и сухо. Средна януарска температура в село Мургаб -19,6°С, средна юлска 13°С, годишна сума на валежите 60 – 70 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 223 денонощия в Хорог и 140 денонощия в Мургаб<ref name="bse"
Главната река в западната част е [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]) със своите десни притоци Ванч, Язгулем, [[Бартанг]], [[Гунт]] с Шахдаря и др. Всички те водят началото си от ледници или проточни езера и са многоводни и стремителни, изобилстващи от прагове и водопади. Реките в източната част Мургаб с Оксу, Аличур и др., обратно, са маловодни, бавни и меандрират в широки долини. Езерата са малко. В източната част са разположени безотточните езера [[Каракул (езеро в Таджикистан)|Каракул]] (най-голямо), Шоркул, Рангкул и др. От проточните езера се открояват Сарезко, Яшилкул и Зоркул<ref name="bse"
Почвената и растителната покривка в западната част носи чертите на силна ксерофилност във всички пояси. В долните почвите са сиви с пелин и солянка, а през пролетта ефемерова растителност, в горните пояси почвите са пустинно-степни с пелин, коило, типчак и бодливи треви, а по най-високите части – малки петна от акантолимон и малки ливади от острица и кобрезия. По бреговете на реките се срещат малки горички от ива, топола и джида, а по склоновете – редки арчеви гори (вид средноазиатска хвойна). В източната част по заравнените участъци почвите са високопланинско пустинни с редки храсти от терескен, на места има заблатени низини. По склоновете на хребетите върху каменисто-чакълести почви е развита крайно бедна и разредена растителност. Животинският свят е представен от вълк, лисица, заек, снежен барс, планински козел, дългоопашат мармот, едри грабливи птици и др. На запад обитават рис, дива свиня, планински овен архар и др<ref name="bse"
== Население ==
Ред 38:
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Горнобадахшанска автономна област се дели на 7 административни района, 1 град с областно подчинение, селища от градски тип няма.
[[Файл:ATG GBAO.png|
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Горнобадахшанска автономна област към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="население_2015"
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.)
Ред 55:
| '''Административен район''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Ванчки || align="right" |
|-
| 2.Дарвазки || align="right" |
|-
| 3.Ишкашимски || align="right" |
|-
| 4.Мургабски || align="right" | 38 442 || align="right" | 15 300 || с. Мургаб || align="right" |
|-
| 5.Рощкалински || align="right" |
|-
| 6.Рушански || align="right" |
|-
| 7.Шугнански || align="right" |
|}
| |||