Уикипедия

Западноказахстанска област: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 29:
Цялата територия на Западноказахстанска област принадлежи към безотточния басейн на [[Каспийско море]]. Най-голямата река в областта е [[Урал (река)|Урал]], пресичаща я от север на юг и разделяща я на две части, с притоците си [[Илек]], [[Шаган (приток на Урал)|Шаган]] и др. В западната част преминават долните течения на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], губещи се в пустинята [[Рън]]. По-голямата част от реките са маловодни, като през лятото напълно пресъхват или се разпадат на отделни водни участъци. На тях са изградени язовири, най-големите от които са на река Кушум (бифуркация на река [[Урал (река)|Урал]]): Кушумско и Донгелекскос. На територията на областта има множество езера (предимно по заливните тераси и делтови), голяма част от които през лятото силно наляват или пресъхват. Най-големите сладководни езера са [[Камъш-Самарски езера|Камъш-Самарските]], Итмурънкол, Рибни Сакръл и др.; солени – [[Шалкар]], [[Аралсор]] и др.<ref name="bse"/>
 
Северната част на областта попада в зоната на степите, която на юг се сменя с полупустини. В северната част има малки участъци заети от черноземни почви, по&#768;по̀ на юг – тъмнокестеняви, кестеняви и светлокестеняви с петна от солонци. На юг преобладават солонците. Големи участъци от южните и югоизточните райони са заети от пясъци. По речните долини са разпространени ливадни солонцеви почви. От север на юг растителността се сменя от тревиста, през коилово-типчакова и накрая пелиново-типчакова и пелиново-тревиста. По долините на реките има тревисти пасища. Гори, съставени от топола, бряст и дъб са се съхранили предимно по заливната тераса на [[Урал (река)|Урал]] и във възвишението [[Общ Сърт]] (предимно малки брезови горички). На югозапад се срещат редки горички от бор, бяла акация и елша. Повсеместно са разпространени гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), хищници (вълк, лисица, пор, невестулка), по рядко копитни (сайга, джейран), няколко вида змии (степен удушвач, щитомордник, усойници и др.). Птичият свят е представен от различни, предимно стипни и пустинни видове.<ref name="bse"/>
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Западносазахстанска област област е наброявало 653 775 души (3,54% от населението на [[Казахстан]]). Гъстота 4,3 души/km². Етнически състав: 19,26%, [[украинци]] 1,41%, [[татари]] 1,29% и др.<ref name="stat1"></ref>
 
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Западноказахстанска област се дели на 12 административни района, 2 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 4 селища от градски тип.
[[Файл:Западно-Казахстанская область.png|thumbмини|350px|rightдясно|Административно-териториално деление на Западноказахстанска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Западноказахстанска област към 1 януари 2019 г.'''
Ред 55:
| 1.[[Акжаикски район]] || align="right" | 25 200 || align="right" | 40 574 || с. Чапаев || align="right" | 10 000 || align="right" | 125 ||
|-
| 2.[[Бокейордински район]] || align="right" | 19 200 || align="right" | 15 222 || с. Сайхин || align="right" | 3 6863686 || align="right" | 561 ||
|-
| 3.[[Бурлински район]] || align="right" | 5 6005600 || align="right" | 56 086 || гр. [[Аксай]] || align="right" | 35 341 || align="right" | 147 ||
|-
| 4.[[Жангалински район]] || align="right" | 20 800 || align="right" | 24 029 || с. Жангала || align="right" | 8 6378637 || align="right" | 263 ||
|-
| 5.[[Жанибекски район]] || align="right" | 8 2008200 || align="right" | 16 147 || с. Жанибек || align="right" | 8 1218121 || align="right" | 494 ||
|-
| 6.[[Зеленовски район|Байтерекски район]] || align="right" | 7 4007400 || align="right" | 57 762 || с. Переметное || align="right" | 3 7103710 || align="right" | 50 ||
|-
| 7.[[Казталовски район]] || align="right" | 18 600 || align="right" | 29 129 || с. Казталовка || align="right" | 4 9574957 || align="right" | 333 ||
|-
| 8.[[Каратобински район]] || align="right" | 10 000 || align="right" | 15 467 || с. Каратобе || align="right" | 3 4363436 || align="right" | 220 ||
|-
| 9.[[Съръмски район]] || align="right" | 11 900 || align="right" | 18 924 || аул Жъмпити || align="right" | 5 1255125 || align="right" | 122 ||
|-
| 10.[[Таскалински район]] || align="right" | 8 1008100 || align="right" | 16 701 || с. Таскала || align="right" | 7 9357935 || align="right" | 96 ||
|-
| 11.[[Теректински район]] || align="right" | 8 4008400 || align="right" | 38 086 || с. Фьодоровка || align="right" | 4 4344434 || align="right" | 42 ||
|-
| 12.[[Чингирлауски район]] || align="right" | 7 2007200 || align="right" | 14 744 || с. Чингирлау || align="right" | 7 2337233 || align="right" | 218 ||
|}
 
Ред 85:
 
{{Области на Казахстан}}
 
[[Категория:Западноказахстанска област| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Западноказахстанска_област“.