Тодор Пирдопски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали в Пирдоп, ползвайки HotCat
Без копиран текст - по форматирането
Ред 31:
== Литература ==
[[Маньо Стоянов]]: Тодор Пирдопски. Книжовник-илюстратор. София, изд. Български художник, 1984, 96 стр.
 
Летописът на даскал Тодор Пирдопски е публикуван най-напред в
Периодическо списание на Българското
книжовно дружество в Средец, година седма, кн.
XXXV, Средец, 1890, с. 669-670в Материали
за новата история на България, съобщава С. П. Иванов. След това е публикуван отпрофесор Беню Цонев както следва: Цонев, Б.Един важен дамаскин от XVII в., Годишник на Софийския
университет, кн. VIII-IX, 1912 – 1913, с. 1-5и
Цонев Б. Опис на ръкописите и старопечатнитекниги
в Народната библиотека в София, т. II, С.,1923,
с. 344 – 346. В него той показва литературни умения и заедно с другото той свидетелства:
 
„Нека бъде известно на всички, които четат и слушат, та да се чудят много за онова, което Бог показа със своя гняв през нашите времена и години, което не е било откак този свят съществува. През 1814 година дойде от Бога наказание или чума от изток до запад, та измори половината от света. Защото и друг път е настъпвала чума, но толкова свят не е морила както сега. А оттогава насам, до 1820 година, при проклетото султан Махмудово царство, даде Бог мир, като да бе то благословено. Защото вразуми Бог султан Махмуд, та даде разрешение та се направиха черкви нови от основи от Одрин по Пловдивска околия и по Пазарджишка навсяко село големи и хубави. На тези вре-мена се направи и нашата /в Пирдоп/ черква.“
 
<sub>Султан Махмуд /1808 – 1839/ се сочи като в историческата наука
инициатор на реформите в Осман-ската империя под натиск на християнските сили, защото с него започвапериодът на
Танзимата /Реформи/.Вероятно влияние върху султана запо-голямата му
веротърпимост е оказалаи последователната рускат политика, тъй като руското правителство се е
застъпвало за религиозните права на православното населениев Османската
империя. За първи път в договора с империята през 1774 г. в с. Кючук
Кайнарджа. Тези права са потвърденислед това с договорите, сключени
през1779 г. в Айнали Кавак и през 1812 г. в Букурещ.</sub>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.paisii.swu.bg/doc/biblioteka/TODOR_PIRDOPSKI.pdf] (статияСтатия за Т. Пирдопски от Даринка Караджова)]
 
{{СОРТКАТ:Пирдопски, Тодор}}