Дамян Гюлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 9:
 
}}
'''Дамян Гюлов''', светско име Петър Гюлов, е доктор по богословие и философия, основател и дългогодишен ръководител на Комитета „Добър печат”печат“, основател и редактор на католическия вестник „Истина“.
 
== Биография ==
[[Файл:Brothers Gulov monument.jpg|мини|260пкс|Паметник на отец д-р Дамян Гюлов и брат му [[Козма Гюлов]]]]
Петър Гюлов е роден на 4 април 1886 г. в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). Баща му - – Иван Гюлов - – е бил 12 години кмет на селото след Освобождението. Началното си образование завършва в родното си село. През 1898 г. е изпратен заедно с брат си [[Козма Гюлов|Йосиф]] да учи в семинарията в [[Сан-Стефано (село)|Сан-Стефано]], където приема монашеско име Дамян.<ref name=":0">[http://hkultura.com/db_text/2014_96.pdf#page{{cite journal | last =31 Домусчиева В.,| ОТЕЦfirst Д= Венета | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Отец д-Рр ДАМЯНДамян ГЮЛОВГюлов (1886–19621886 – 1962): ОТОт ГРЕГОРИАНСКИЯГрегорианския УНИВЕРСИТЕТуниверситет ДОдо СЛЕДСТВИЕТОследствието НАна ДЪРЖАВНАДържавна СИГУРНОСТ,сигурност | journal = Християнство и култура, брой| publisher = | location = | volume = бр. 9 (96), 2014| гissue = | pages = 31 – 49 | doi = | id = | url = http://www.]hkultura.com/images/br/2014/96/2014_96.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = bg }}</ref>
 
След завършване на семинарията той и брат му (монашеско име Козма) са изпратен в Института на капуцините в [[Измир|Буджа]], до Смирна (днес в пределите на град [[Измир]] в [[Турция]]). Там те изучават две години [[философия]] и две години [[богословие]] – херменевтика, библейски познания и църковна, както и всесветска история. През 1908 г. Институтът е прехвърлен във [[Венеция]] и випускът на Дамян заминава да завърши своето обучение там. Във Венеция отец Дамян, заедно с други от състудентите си, е ръкоположен за свещеник от кардинала на Венеция Аристид Кавалари. След 12 години двамата братя – Козма и Дамян – се връщат в България.
Ред 25:
От 1917 до 1919 г. е енорийски свещеник в енорията „[[Света Анна (Малчика)|Света Анна]]“ в село Лъжене и помощник-енорийски свещеник в родното си село.
 
През юли 1919 г. отец Дамян Гюлов е изпратен в София, където ръководи културния отдел при църквата „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]] и работи за подобряване на Католическия календар „[[Св. Св. Кирил и Методий (католически календар)|Св. св. Кирил и Методий]]. Две години по-късно, той е един от инициаторите за създаването на [[Българска католическа книжнина|Комитета „Добър печат”печат“]]. По негова инициатива се свиква учредителен конгрес на Комитета през август 1921 г. Основателите на Комитета си поставят цели да създадат книжовност, която да противопостави християнските идеи на нахлуващите и установяващите се в сферата на културата и политиката идеи на комунизма, фашизма, атеизма.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
Отец Дамян Гюлов се отнася положително към управлението на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] и влиза в конфликт с режима на [[Александър Цанков]] чрез публикуване на остра статия в Календара „Св. Св. Кирил и Методий”Методий“. Известно време е следен от тайната полиция на тогавашната власт.
 
Гюлов полага големи усилия за организиране и издаване на католически вестник. Той минава през много препятствия за да осигури абонати от цялата страна. Неговата обиколка по енориите в страната, свързана с популяризирането на вестника, е тълкувана като политическа акция. Първият брой на вестника, наречен [[Истина (католически вестник)|„Истина“]], излиза на 8 май 1924 г. Целта на вестника е да защитава правата на католиците и на [[Католицизъм в България|Католическата църква]], да работи за съединението на църквите и епархиите, да отговаря на нападките срещу Католическата църква и да дава сведения за всичко, което се случва в чужбина, а особено в католическия свят.<ref name=":1" /> Пред 20-те и 30-те години д-р Гюлов изнася доклади на няколко конгреса посветени на съединението на църквите и по печата. Относно православното кръщаване на престолонаследника - – [[Симеон Сакскобургготски|Симеон Втори]], със своя статия предизвиква гнева на [[Борис III|цар Борис III]] и по негово настояване отец Дамян е интерниран в провинцията.<ref name=":0" />
 
Енорийски свещеник в енорията „[[Пресвето сърце Исусово (Раковски)|Пресвето сърце Исусово]]“ в с. [[Раковски (град)|Генерал Николаево]] от 1937 до 1941 г. Той проучва стопанското положение на селото. Разбира, че ако стопанството се води постарому, населението тук ще обеднее напълно. Затова се заема да организира хората така, че да гледат повече градини, отколкото зърнени храни. Закупува мотор за вадене на подпочвена вода и заедно с Димо Сяров Димов (деловодител на местната кооперация) построяват сушилня за пипер, инсталират и мелница за червен пипер. Така отец Дамян успява да убеди стопаните в селото, че трябва да отглеждат по-доходоносни култури. Купуват се повече мотори и помпи за изваждане на подпочвени води за поливане, развива се градинарството и така се повишават доходите на селяните.<ref>{{икона|bg}}[http://catholic-rk.com/?page_id=8 Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“]</ref> Той не престава да се занимава и с вестника. Изпраща статии от стопански характер.
Ред 37:
През април 1944 г. се установява в с. Житница<ref name=":1" />, където енорийски свещеник е брат му – отец [[Козма Гюлов]]. В [[Житница (област Пловдив)|Житница]] отец Дамян отново подхваща работата по издаването на в. [[Истина (католически вестник)|„Истина“]]. Там създава нов редакционен комитет в който влиза и отец [[Йосиф Стойков]]. През октомври 1944 г. редакцията на вестника е преместена в [[Пловдив]]. През 1946 г. Гюлов се среща с [[Никола Петков]].
 
През октомври 1947 г. отец Дамян Гюлов е назначен да работи в София, в църквата „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]] – да се занимава с домакинската част. В началото на 1949 г. е приет Законът за вероизповеданията който ограничава дейността на църквата до провеждане на църковни служби. Това усилва негативното отношение на отец Дамян Гюлов спрямо действията на новата власт.
 
[[Държавна сигурност]] (ДС) предприема следене на католическите свещеници и монаси. Следи се тяхното движение, техните изказвания, следи се кореспонденцията им. През 1950 г. отец Дамян Гюлов е арестуван. Повод за задържането са „улики за шпионаж и разпространение на зловредни слухове против народната власт и правителството на Отечествения фронт”фронт“. Цял месец след арестуването си отец Дамян е бил подложен на този режим на натиск, побой, карцер и грубости от страна на следователите. Разпитите му продължават през следващите година и половина – чак до 14 януари 1952 г., когато е насрочено [[Католически процеси|съдебното дело срещу него]]. Присъдата е за 12 години затвор. Пуснат е на свобода след 8 години. Но даже и тогава ДС не престава да го следи.<ref name=":0" />
 
Отец Дамян умира на 7 февруари 1962 г., пограбан е в селското гробище в родното си село.
Ред 51:
 
{{СОРТКАТ:Гюлов, Дамян}}
[[Категория:Възпитаници на Ориенталския капуцински институт]]
[[Категория:Възпитаници на Папския Григориански университет]]
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
[[Категория:Български католически духовници]]
[[Категория:Българска католическа книжнина]]
[[Категория:Възпитаници на Ориенталския капуцински институт]]
[[Категория:Възпитаници на Папския Григориански университет]]
[[Категория:Капуцини (монаси)]]
[[Категория:Католически процеси]]
[[Категория:Починали в Раковски]]
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
[[Категория:Родени в Раковски]]