Хейдар Алиев: Разлика между версии

След обявяването на независимостта на Азърбайджан се отказва от комунистическата идеология и напуска през 1991 г. комунистическата партия, а малко по-късно Азърбайджанската комунистическа партия се саморазпуска и се преименува на [[Нов Азербайджан|Народен фронт нов Азърбайджан]] (aserb. Yeni Azərbaycan) със свой първи председател Гейдар Алиев. Тя се превръща в [[Партия на властта]], като брояброят иана членовете нараства над половин милион с течение на времето.

На 12 ноември 1995 г. е приета новата конституция на АзърбайджанАзербайджан, икоято влиза влизавв сила от 27 ноември 1995 г. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 г. са направени важни стъпки към правовата държава. През 2002 г. правителството на Алиев подписва [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. Още през 1998 г. е създаден и Конституционният съд.

През 1994 г един международен консорциум наречен Aserbaidschan International Operating Company (AIOC), подписва своя първи договор, наречен „''Договор на столетието''“ за азърбайджанските залежи на нефт и газ. В рамките на договора 80 % от общата чиста печалба отива в АзърбайджанАзербайджан, а останалите 20 % напри инвестиционните компании.

Във външната политика се правят опити за балансиране на ръба между добри отношения както с политически изолирания Иран, така и с Турция, която е член на НАТО, а така също и ссъс САЩ, както и запазване на добрите отношения с Русия. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация. Вътрешнополитически се обръща към турско-азърбайджанския национализъм като например дава предимство на турския език и култура спрямо руското културно влияние.