Калища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
Ред 30:
В XIX век Калища е смесено [[българи|българо]]-[[албанци|албанско]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Килища'' (Kilischta) е посочено като село с 34 домакинства, като жителите му са 70 [[мюсюлмани]] и 20 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Калища има 8 [[българи]] [[християни]] и 220 жители [[арнаути]] [[мохамедани]].<ref>{{МЕС|254}}</ref> Кънчов пише „Докторъ Мюлеръ, който е пѫтувалъ по тия мѣста прѣзъ 1837—38 год., свидѣтелствува, че село Фердово (Фъргово) имало смѣсено население отъ арнаути и славѣни, и село Калище било чисто славѣнско.“<ref>{{МЕС|89}}</ref>
 
В землището на селото, на брега на [[Охридско езеро|Охридското езеро]] функционира [[православие|православен]] девически [[манастир]] „[[Калищки манастир|Рождество Богородично]]“. Край манастира е средновековната скална църква „[[Свети Атанасий (Калища)|Свети Атанасий]]“. За манастира ''Калишча'' дава сведения в [[пътепис]]ите си Васил Кънчов, посетил този край през през 90-те години на XIX век.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_13.html Кънчов, Васил. "Избрани произведения", том I, София, 1970, стр. 469-470]</ref>