Уикипедия

Съдебна палата (София): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-на т.н. +на т.нар.)
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:Court of Justice Sofia TodorBozhinov.jpg|мини|400px|Съдебната палата, София]]
[[Файл:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 6.jpg|мини|400px|Съдебната палата в София, след ремонта 2007]]
[[Файл:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 5.jpg|мини|Лъвовете на скулптора Величко Минеков, поставени през 1985 г. пред Националния исторически музей, разположен тогава в предната част на комплекса на Съдебната палата.]]
'''СъдебнаСъдебната палата (София) ''' e сграда в [[София]]. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. „Витоша“ 2, затворена между улиците „[[Алабин (улица в София)|Алабин]]“, „Лавеле“ и „Позитано“.▼
 
Съдебната палата е замислена още в края на 19 век, и за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г. последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.▼
▲'''Съдебна палата (София) '''e сграда в [[София]]. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. „Витоша“ 2, затворена между улиците „[[Алабин (улица в София)|Алабин]]“, „Лавеле“ и „Позитано“.
 
Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. застроенисъс назастроена площ от 8400 m². При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.▼
▲Съдебната палата е замислена още в края на 19 век, за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г.последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.
 
▲Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. застроени на площ от 8400 m².При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.
 
Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги изчистени класически форми.
 
== Характеристики ==
Сградата е с 8 нива: два подземни етажа и 6 надземни, на от които първият и третият от които секторасектор на залите е с височина на два етажа, а последния етаж е атиков, над корниза.
 
* Днес Съдебната палата има застроена площ от 8500 m2m².
* [[РЗП|разгъната застроена площ]] – 48 000 m2m².
* разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др.
 
Line 24 ⟶ 23:
 
=== Предистория ===
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. [[Никола Лазаров]], който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. [[Пенчо Койчев]], който пише: ''„На'' ''1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 88500 500 м2м² на стойност 200 000 000 лева.“''
 
=== Строеж ===
Строителството започва през 1929 г., на 16 май изкопните работи са готови. (следСлед проектирането арх. Койчев пряко ръководи и строителството до септември 1933 г. когато е пенсиониран<ref>Манева И., ''Домът на бул. „Дондуков“ 36'', в-к Новинар 10-02-2007 г.</ref>)
 
Към 12 април 1930 г. нулевият цикъл е завършен и строителството излиза над нивото на терен с изливането на първата плоча.
 
На 23 август 1932 г. цялата стоманобетоннатастоманобетонна конструкция на сградата и покрива са завършени.
 
В 1936 г. е завършен грубият строеж на сградата със зидариите и външната ѝ каменна облицовка. Предвидените 16 скулпорискулптури на магистрати – съдии и прокурори, напо страничните фасади, не са одобрени и са поставени само вече изработените 2, а вместо останалите са сложени каменни блокове, започват довършителните работи.
 
В 1940 г. довършителните работи са завършени заедно с интерьоритеинтериорите, витражите и всичко друго по сградата, и започва обзавеждането ѝ.
 
През септември 1941 г. Съдебната палата е официално открита.
 
Сградата има [[сиенит]]ен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим [[корниз]] под най-горния етаж. Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г., Народната Библиотекабиблиотека, Операта, ВоенотоВоенното издателство и Ларгото и пр. В атриумите на Съдебната палата са поставени български и латински надписи, като следният:
{{цитат|'''Правосѫдието е основа на държавитѣ. Нека се подчиняваме на законитѣ, за да бѫдемъ свободни. Справедливостьта трѣбва да се съблюдава въвъ всичко, а особено въ правосѫдието.'''|}}
[[Файл:Vittorio-Positano-Memory-Plaque-Sofia.jpg|мини|Паметна плоча [[Вито Позитано|Виторио (Вито) Позитано]], предотвратил с [[Леандър Леге]] опожаряването на София от османските сили по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. На 20 декември 1878 г., заедно с [[Луи Леже|Луи Мари Леже]] и [[Пьотър Гресер]] са първите трима, обявени за почетни граждани на [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:SlbiiakhegEJ:www.duma.bg/node/39709&hl=bg&gl=bg&strip=1 София].]]
 
=== След завършване на строежа ===
Към 13:00 часа на 10 януари 1944 г. внушителната новопостроена сграда е ударена с пряко попадение в североизточния ѝ сектор отпри [[Бомбардировки на България|англо-американската бомбардировка на София]]. По това време в модерно оборудваното ѝ скривалище са насочени от полицията и намерили закрила стотици граждани. Бомбата пробива покрива и две от стоманобетонните плочи (на антиковияатиковия етаж и този под него) и спира в третата като не успява да нанесе тежки поражения. Щетите бързо са отстранени.
 
В периода 1980 – 1998 г. лицевата източна част от сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]. През 1985 г. са поставени двата лъва на парадното стълбище, работа на скулптора [[Величко Минеков]].
Line 58 ⟶ 57:
 
В нея, освен текущите второ и третоинстанционни търговски, граждански и наказателни дела, стават съдебните заседания по всички най-значими за страната процеси:
* до деветосептемврийския преврат в 1944 г. – срещу комунистическите антидържавни функционери, много от които завършили със смъртни присъди,;▼
* след него – срещу опозицията и набедените за противници на режима, но и срещу реалните му такива, също много от които завършили със смъртни присъди, но знаковите процеси на т.нар. „народен съд“ срещу министрите, депутатите и регентите са водени в Софийският университет, а не тук,;▼
* след падането на режима – тук се гледат делата срещу неговия ръководител Тодор Живков, за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов и срещу знаковите фигури в организираната престъпност, контрабандата и търговията с наркотици, както и срещу настоящи политици, бивши министри от сегашния режим, бивши и действащи депутати.▼
 
== Външни препратки, литература и източници ==▼
▲до деветосептемврийския преврат в 1944 г. – срещу комунистическите антидържавни функционери, много от които завършили със смъртни присъди,
 
▲след него – срещу опозицията и набедените за противници на режима, но и срещу реалните му такива, също много от които завършили със смъртни присъди, но знаковите процеси на т.нар. „народен съд“ срещу министрите, депутатите и регентите са водени в Софийският университет, а не тук,
 
▲след падането на режима – тук се гледат делата срещу неговия ръководител Тодор Живков, за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов и срещу знаковите фигури в организираната престъпност, контрабандата и търговията с наркотици, както и срещу настоящи политици, бивши министри от сегашния режим, бивши и действащи депутати.
 
▲== Външни препратки, литература и източници ==
* [https://koichev.wordpress.com/строежът-на-съдебната-палата-в-софия/ Архитект Пенчо Койчев, Строежът на Съдебната Палата в София, резюме и снимки]
* [http://www.sofia.bg/display.asp?ime=dati_fakti&title=%C4%E0%F2%E8%20%E8%20%F4%E0%EA%F2%E8&pathtitle=%F0%E0%F1%F2%E5%20%ED%EE%20%ED%E5%20%F1%F2%E0%F0%E5%E5%20... Столична Община, СъдеббнатаСъдебната палата, Дати и факти , официален сайт]
* [http://old.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_3.htm София – обиколка на града 1968, ОПТ „Балкантурист“]
* [http://novinar.bg/news/11-godini-stroiat-sadebnata-palata_Mzc2Mjs0NA==.html Тихомира Михайлова, 11 години строят съдебната палата, Новинар, 2 декември 2011]
* [http://www.monitor.bg/article?id=8780 Как бе построена съдебната палата, 125 години министерство на правосъдието]
* [https://books.google.bg/books?id=j3UslQH52OsC&pg=PA821&lpg=PA821&dq=%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%B6+%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=QPhZgGtSqz&sig=XdSIPVLeo0rmTougb1FUcUcwW1c&hl=bg&sa=X&ei=usEOVZXpKJftaMbUgYgH&ved=0CEkQ6AEwCDgU#v=onepage&q=%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%B6%20%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0&f=false България 20 век: Алманах под редакцията на Филип Панайотов, стр. 821]
* [http://adv-bulgaria.com/forum/main-category/институции-елементи-на-държавността-култура/7607-съдебна-палата-софия Снимки от интерьорите]
* Екстерьорни исторически снимки [http://www.lostbulgaria.com/?s=съдебната+палата 1] – Изгубената България, [http://stara-sofia.com/ 2] – Блог Стара София
* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/36 Съдебна Палата, Sofiamonuments]
* [http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2194862 Тайните тунели на властта, 168 часа, 01.08.2013.]
* [http://www.vks.bg/vks_p09_02.htm Реконструкция на Съдебната парата, 2002 г., ВКС, официален сайт]
* [http://vestnikstroitel.bg/archive/8255_домът-на-българското-право/ Домът на българското право, Строител, 08.10.2010]
* [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/03/blog-post_23.html Богомил Шаренков, Новият съдебен дворец встолицана, Вестник на вестниците, май 1940 г]
* {{cite web |url=http://www.vks.bg/vks_p09_01.htm |title=История на строежа на Съдебната палата в София |date=27 юли 2008|publisher=Върховен касационен съд на Република България |език=bg }}
* {{cite book |last=Kiradzhiev |first=Svetlin| title=Sofia 125 Years Capital 1879 – 2004 Chronicle |year=2006 |publisher=IK Gutenberg |location=Sofia |език=bg |id=ISBN 954-617-011-9 }}
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Сгради и съоръжения в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съдебна_палата_(София)“.