Психика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 66x тире, 41x кавички, 12x нов ред, 9x А|АБ, 3x заглавие-стил, 22 интервала, точка, число+г. (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 113:
* Експериментът е най – престижния и надежден метод. При него изследователят може да има активна намеса в изследваните явления. Експерименталния ефект се подчинява на вероятностни процеси и завършва с вероятностен извод. Експерименталното въздействие се измерва чрез съпоставянето по показателите на експериментална и контролна група, а полученият ефект се проверява за статистическа значимост.<ref name="С.М.">„Психология на човека“ – Р. Стаматов, Б. Минчев</ref>
==Заболявания на психиката==
Психичното заболяване представлява абнормно състояние на психиката, засягащо и поведението. При него се преплитат биологични, психологични и социални причини. То може да се определи като такова здравословно състояние, което променя мисленето, емоциите или поведението на човек, понякога и съзнаваемостта (или всичко това), като причинява дистрес, затруднения във всекидневието (инвалидност) и вероятна опасност за него самия или околните.<ref>https://web.archive.org/web/20080920124828/http://science-education.nih.gov/supplements/nih5/Mental/guide/info-mental-a.htm</ref>
В по - общ смисъл се смята, че психичното увреждане се дължи на функционален срив на невро - когнитивната система в мозъка и че психичните заболявания са резултат от проблеми с комуникацията между невроните в мозъка (невротрансмисия).<ref>https://web.archive.org/web/20081013130641/http://science-education.nih.gov/supplements/nih5/Mental/guide/info-mental-b.htm</ref>
Когато се освобождават в прекомерни количества или в твърде малки, хормоните и медиаторите, които позволяват на индивида да се справи със стреса, всъщност те увреждат мозъка.
Термините психично разстройство, психиатрично разстройство и психична болест означават едно и също нещо. Те се отнасят до група признати медицински състояния, при които централната фигура е психологическия дистрес и/или инвалидност.
От диагностична гледна точка се счита, че органичните разстройства са причинени от физическо заболяване засягащо мозъка, докато функционалните разстройства се считат за нарушения във функционирането на ума при липса на органични увреждания. Първите отговарят на описанията за [[психоза|психозите]], а вторите - на описанията за [[невроза|неврозите]], въпреки че това разделяне може да бъде твърде условно при различните случаи. Понякога неврозата протича изключително тежко, а психозата - доста леко и е възможно да се получи объркване.<ref>"Истината за психичните болести", Център за психосоциална подкрепа, 2013; стр. 11 - Елка Божкова</ref>
[[ДСН|Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства]] изключва като критерий за психично заболяване девиантното поведение при политически или религиозни обществени мероприятия, както и нормалната скръб при смъртта на близък човек, освен ако отклонението не е симптом на дисфункционалност в самия индивид.<ref>https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3101504/</ref> Началото и развитието на психичните заболявания зависят от вродената (биологична) уязвимост на индивида към определени състояния, от социалната му среда и от стресът в обкръжаващата среда. По този начин психичните разстройства се
разглеждат през призмата на биопсихосоциалния модел.
Когато се говори за психични заболявания трябва да се има предвид, че се нарушава нормалното функциониране на психиката. Нарушват се функциите (изцяло или частично) на трите категории психични явления - '''на психичните процеси, на психичните качества и на психичните състояния.'''
Това се отразява и на поведението на човек. Психичните разстройства се изследват и лекуват от психиатрията. [[Психиатрия|Психиатрията]] класифицира психичните разстройства не толкова според тяхната етиология, колкото според тяхната проява (според симптомите и синдромите). Въпреки това настоящите класификатори имат добра надеждност. [[Симптом]]ът представлява признак на дадено заболяване. [[Синдром]]ът е сбор от няколко симптома, проявяващи се едновременно. Всички те оформят определени психологически и поведенчески модели извън нормата. Различните психични разстройства имат различни модели на синдроми и проявление. Наличието на само един симптом не означава наличие на психично заболяване. Тава е така, защото психичното заболяване представлява специфично групиране на симптоми, които определят конкретен синдром, включват специфична времева рамка и степени на заболяването. Например, плачът е нормална реакция и поведение при скръб, но да плачеш всеки ден непрекъснато повече от две седмици, се смята за анормално.<ref>"Психология for dummies",стр. 225 - Адам Кеш</ref>
Теоретично психиатрията се дели на '''обща психопатология''' и '''специална психопатология'''. Общата психопатология изучава проявата на симптомите и синдромите при психичните заболявания. Тя описва клиничните синдроми, отразяващи един психичен аспект (мислене, памет, воля и др.). Специалната психопатология изучава отделните психични заболявания ( хистерия, паническо разстройство, биполярно разстройство, шизофрения и др.), като те обхващат цялостната личност на пациента, а не просто отделни психични аспекти.<ref>"Приложна психотерапия, Втори том (2)", ИК "Ахат" - Русе 2009, стр. 451 - Петър Иванов</ref>
Психични процеси и аспекти с техните клинични симптоми и синдроми ('''обща психопатология'''):
'''Психичните когнитивни процеси''' като усещане, възприятие и въображение представляват възприятно - представната сфера в психиката. Техните нарушения се изявяват в псевдоусещания (сенестопатии), [[агнозия|агнозии]], [[илюзия|илюзии]], [[халюцинации|халюцинация]] и др.
'''Психичните емоционални процеси''' представляват оценъчното отношение в психиката, изразено в поляризацията "харесвам - не харесвам". Техните нарушения се изразяват в прекомерното завишаване или понижаване на емоционалната оценка към обекта на емоцията (човек, представа, мисъл, идея).
Емоционалните разстройства се делят на количествени и качествени. Количествените биват хипертимия (прекалено приповдигната радост или гняв), дистимия (прекалено силна тъга или страх), еуфория (радост до оглупяване), дисфория (потиснатост, злоба, пасивна или открита агресивност),
[[страх]], [[апатия]] (липса на емоция, безразличие) и др. Качествените биват паратимия (несъответствие между повода и ракцията на емоциите), емоционална амбивалентност (съществъването на две противоположни емоции спрямо един обект), екстаз (повешено настроение разрастващо се в щастие), патологичен афект (внезапна негативна реакция, съпроводена от разрушителен порив). Разграничаването на емоционалните разстройства на количествени и качествени е твърде условно; доста често границите са размити и смесени.
Психичният мисловен процес представлява анализ и синтез на информация, посредством абстракцията и логиката. Неговото нарушение се изразява в протичането, в строежа на мислите и в съдържанието на мислите. Разстройствата в протичането биват ускорено мислене (от тема в тема, вихър от идеи), забавен мисловен процес, внезапно прекъсване, вискозно мислене, итерация. Разстройствата по строеж на мисленето биват разкъсаност ( без логичност между изреченията), несъгласуваност (отделни думи се навързват една след друга без смисъл), резоньорство (безплодно псевдонаучно философстване лишено от познавателен смисъл), символно мислене, амбивалентно мислене и др. Разстройствата в съдържанието на мисленето биват налудните идеи. Това са грешки в съжденията, които не могат да се коригират по логичен път - мисли за преследване, за въздействие, параноидни мисли, мисли за величие, мисли за изневяра и свръхценностни идеи.
Психичните процеси като мислене, внимание и памет участват в изграждането на интелекта. Нарушенията в интелекта се изразяват като олигофрения, имбецилост, идиотия и деменция. Нарушенията на вниманието се изразяват в прекалено силното внимание (както е при хипохондрията, депресията) или прекалената му липса (както е при дефицит на вниманието).
Нарушенията на паметта биват количествени и качествени. Към количествените спадат хипермнезията (свръхразвита памет), хипомнезия (отслабена памет) и амнезия (частична или пълна загуба на спомени). Към качествените спадат аломнезията (изопачаване на спомените), псевдомнезията (сегашни преживявания се изместват в миналото като спомен) и конфабулациите (попълване на "празнините" в спомените с измислици).
'''Психичният и поведенчески процес воля''' реализират действените възможности на личността за постигането на някаква цел. Нарушенията на волята биват по сила, по строеж и по съдържание на волята. Нарушенията по сила биват хипербулията (силна волева активност), хипобулията (слаба волева активност), абулията (загуба на волева активност). Разстройствата в строежа на волята биват кататония (възбуда или ступор) и импулсивни действия. Разстройствата в съдържанието на волята биват с психотичен или невротичен характер.
Речта, съзнаваемостта и съзнанието представляват най - висшата форма на психично отражение. Разстройствата на съзнанието също биват количествени и качествени. Към количествените спадат обнубилация (лека помраченост на съзнанието), сомнолентността (унесена помръченост), сопор (силна помраченост на съзнанието) и кома ( дълбока помраченост на съзнанието). Към качествените спадат делирът, аменцията, трансът, сомнамбулизмът, патологично опиване (от алкохол) и др.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр: 30, 38, 40, 43, 44, 45, 49, 53, 55, 62, 67, 68, 70 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>
С описанието и лечението на отделните психични заболявания се занимава т. нар. специална психопатология в Психиатрията. Тя отделя две главни групи протичащи заболявания - неврози и психози. Приема се, че при неврозите увреждането е функционално (без органична причина в мозъка) и обратимо при лечение, докато при психозите то може да е органично и не винаги да е обратимо. Разликата между неврози и психози е в изразеността на симптомите и в степента на осъзнатост на пациента спрямо заболяването си. Невротиците имат критично отношение спрямо психичното си разстройство, докато психотиците - нямат.
Известни психични заболявания ('''специална психопатология'''):
'''Психичните качества (своиства)''' са трайнни психични структури и акцентуации на личността, оформящи характера още от детството. Нарушенията при тях се изразяват в т. нар. [[Психопатия|Психопатии]] определяни днес като разстройства на личността<ref>"Приложна психотерапия, Втори том (2)", ИК "Ахат" - Русе 2009, стр. 451 - Петър Иванов</ref> , а понякога просто като [[Антисоциално личностно разстройство]].Психопатиите са преди всичко разстройства на характера и волята. Те са функционални нарушения, причиняващи неуравновесеност и дисфункционалност в психичните качества (своиства) на личността. Интелектът не се засяга и сред психопатите се срещат доста интелектуално надарени хора. Психопатиите възникват в детството при вродена или придобита непълноценност на висшата нервна дейност и се оформят под влияние на външните фактори (среда, възпитание, стресови ситуации) върху психиката. Доста често основен момент играе органичното увреждане на главния мозък, вследстие на прекарано соматично заболяване или черепномозъчна травма. Степента на проявеност в поведението може да бъде от съвсем лека до съвсем тежка форма.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 189 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>
Психопатът е човек с патологична деформация на характера, която носи страдание не само на него, но и на заобикалящите го хора (обществото).
Той носи наказателна отговорност, понеже психопатията не засяга интелекта и съзнаваемостта в постъпките си и по тази причина не може да се определи точно като тежко психично разстройство. Патологията съществува като деформирани изострени черти от характера, които карат психопата да не се съобразява с моралните устои на обществото.<ref>https://ezine.bg/n61-34402-%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F</ref> Психопатията също така не е невроза, понеже при първата има органично увреждане на мозъка, а при втората - няма. Именно упоритото продължително присъствие във времето, а не толкова конкретното поведение различава личностните разстройства от другите клинични състояния.<ref>"Енциклопедия The Concise Corsini", наука и изкуство, 2008, стр. 1037</ref>
Психопатната личност е със "своя история" и тип на реагиране, който се проявява навсякъде - в училище, семейството, колектива, обществото.
Видовете психопатии биват шизоидни (емоционално хладни, изолирани), параноидни (мнителни, недоверчиви, злопаметни), експлозивни (избухливи, агресивни, перверзни), хистерични (егоцентрични, театрални, лъжливи), антисоциални (непрекъснато антисоциално поведение, а не единични антисоциални действия; липса на срам, вина и съчувствие) и др. Тези "чисти" форми на психопатия могат да се комбинират в различни съчетания. Лечението е доста упорито и трудно. Прилагат се медикаменти или психотерапия.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 194, 196 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref> Психотерапията цели да превъзпита личността, като изгради нов динамичен стереотип, който лежи в основата на характера.<ref>"Нервни и психични болести", медицина и физкултура, 1975, стр. 294 - Г. Ганев, В. Иванов</ref>
'''Психичните състояния''' са смесица и комбинация между психичните процеси и психичните качества на личността. Тези състояния изразяват най - общо настроенията ни и са важни за адаптацията и вътрешния мир. Нарушенията при тях са под формата на [[невроза|неврози]], определяни още като функционални разстройства на висшата нервна дейност.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 171 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>"Функционални" означава здрави органи, но не функциониращи правилно.
Същественото при тях е, че човек не губи връзка с реалността, липсва психотична продукция (отсъстват халюцинациите и др.), липсва неприемливо поведение и осъзнава състоянието си. В тези моменти човек се чувства непълноценен, тъжен, виновен, тревожен, страхува се, изпитва притеснения и не знае как точно да се възстанови. Критичното отношение към разстройството се запазва и не се губи способността за ръководене на поведението, за разлика от психозите и психопатиите.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 171 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>Важна е генетичната предразположеност на нервната система, както и дадено психотравмено събитие, което може да изиграе ролята на пусков механизъм.
Най - често невротичните проблеми се изразяват във [[фобия|фобийни разстройства]] (агорафобия, клаустрофобия и др.), в тревожни състояния (паника, натрапливости и др.) и [[хистерия|хистерични разстройства]] и психосоматични нарушения. Природата на неврозата е различна от тази на психозата, тъй като болният осъзнава състоянието си,
а психотикът си построява въображаема делирна реалност, която приема за действителност.<ref>"Речник по психология",Плевен 1996, стр. 176 - Норбер Силами</ref> Невротикът е юридически вменяем и носи наказателна отговорност за постъпките си. При лечението на невротични състояния понякога се предписват медикаменти от психиатър. Но доста добри резултати дават [[Когнитивна поведенческа терапия|Когнитивно - поведенческата терапия]] и [[психоанализа]]та.
Друго разстройство на '''психичните състояния, но деформиращи личността''' представлява [[психоза]]та. Тя е тежка психична болест, при която се загубва контакт с действителността и водеща до социална дезадаптация на човек. Той не знае за своето разстройство, може да има халюцинации, налудности и често води изолиран начин на живот.<ref>"Речник по психология",Плевен 1996, стр. 226 - Норбер Силами</ref>
При психозите участват както генетични и биологични фактори (мозъчни нарушения), така и чисто социално - психологически. Отчита се генетичната предразположеност, както и дадено психотравмено събитие, което може да изиграе ролята на пусков механизъм. Освен това психозите могат да бъдат причинени от висока температура, от някои инфекциозни заболявания и от [[интоксикация|интоксикации]] (психотропни лекарства, продължителен прием на алкохол, марихуана и други наркотични вещества).<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 107 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>
Психозите биват [[шизофрения]], [[биполярно разстройство]], [[параноя]] и др. Навременното лечение доста често отчита добри терапевтични резултати. Лечението се извършва предимно чрез медикаменти, а понякога е смесено - медикаменти с психотерапия.
Понеже болният неосъзнава състоянието си негови близки го водят за лечение или това се осъществява чрез принудително хоспитализиране.
Възрастовият период, в който някой заболява от психично разстройство също е важен. Болестта не изчезва от само себе си. Ако се изчаква симптомите се влошават. Остропротичащите психични заболявания пречат на болният да открие болестното си състояние.
Нелекуването на психичните заболявания при деца и юноши влошава комуникативните умения и способността за учене. По - вероятно е те да напуснат училище и да останат нефункционални членове на обществото, достигайки зряла възраст.<ref>https://web.archive.org/web/20071012140052/http://science-education.nih.gov/supplements/nih5/Mental/guide/info-mental-c.htm</ref>
== Източници ==
| |||