Георги Димитров (ескадрен миноносец): Разлика между версии

| други = 2 x 22x2 130-мм артилерийски установки [[Б2-ЛМ]]<br>1 х 85-мм сдвоена зенитна артилерийска установка [[92-К]]<br/>2 бомбомета БМБ-1 с 2 стелажа за 36 дълбочинни бомби<br>52 мини тип КБ-КРАБ или 60 мини тип М-60, два параваноохранителя

Още през 1949 г., след проведените държавни изпитания в състава на съветския Черноморски флот, е решено „Озорной“ да бъде предаден на Военноморския флот на [[Народна република България|България]]. На 21 август 1949 г. с кораба „Н. Й. Вапцаров“ в Севастопол пристигат 100 български матроси, старшини и офицери, които се качват на борда на ескадрения миноносец на 24 август. Първоначално за командир на кораба е назначен капитан [[капитан II ранг|II]] ранг Христо Кукенски, но скоро след като той приема длъжността е заменен от [[капитан II ранг]] [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]]. След обучението на екипажа, на [[20 февруари]] [[1950]] г. капитан [[капитан II ранг|II ранг]] Иван Добрев официално приема кораба.<ref>ЧОНЕВ, Ч. ''Военноморският флот на България.'' София: Издателство „Пропелер“, 2005, с. 158. ISBN 954-9367-21-5.</ref> На 23 февруари 1950 г. ескадреният миноносец пристига във [[Варна]], където е кръстен с новото му име „[[Георги Димитров]]“. Официално е зачислен в състава на българския Военноморски флот (историческото название на този вид въоръжени сили за този период, съкратено ВМФ) на [[18 април]] [[1950]] г.

През 1958 – 1959 г. корабът осъществява [[щурман]]ски походи по маршрутите Варна – [[Одеса]] и [[Констанца]] - – Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но по комплекс от причини компетентните кораборемонтни органи на Съветския съюз отказват ремонта, което предопределя края на службата на ескадрения миноносец. На [[30 септември]] [[1960]] г. корабът излиза в последното си плаване вече в качеството си на учебен кораб на [[Висше военноморско училище - Варна|Военноморското училище]], след което е изведен от състава на ВМФ. Разоръженият корпус на кораба е отбуксиран във [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. Бракуван е през 1963 г.<ref>КРЪСТЕВА, М., ПАНАЙОТОВ, А. ''Военноморските сили на България 1879 – 2006''. Варна, 2006, с. 24.</ref>