Николай Райнов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Emilian nik (беседа | приноси) |
м форматиране: 6 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 81:
Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.}}
Внучката му Диана Райнова казва за него:
{{цитат|Къде ли са сега индийските му дневници и познанието, което му е предал учителя Мория... Тепърва ни предстои да преоткриваме личността и това, което ни е завещал Николай Райнов.<ref>Даниела Кънева, [http://news.bnt.bg/bg/a/35330-preotkrivane_na_nikolaj_rajnov „Преоткриване на Николай Райнов“], БНТ, 22.08.2010.</ref>}}
Ред 142:
* 1938 г. – ''„Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“'', изд. „Ст. Атанасов“
* 1939 г. – ''„Пълно събрание на съчиненията“'', изд. „Ст. Атанасов“
* 1941 г. – ''„Вечното в нашата литература“''
* 1943 – 1945 г. – ''„История на изкуството“''
* 1947 г. – ''„Кръвожадни“'' (роман)
* 1955 г. – ''„Николай Павлович“''
* 1957 г. – ''„Избрани произведения“''
* 1969 – 1971 г. – ''„Избрани произведения“'' в 4 тома под редакцията и с предговор на [[Богомил Райнов]]
| |||