Николай Мингрели: Разлика между версии

През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт .<ref name="dadiani"/> Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang|ru|князь Дадиан–Мингрельский}}).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.<ref name="dadiani"/> Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>

 

 

След избухването на [[Българска криза|„Българската криза“ през ноември 1886 г.]], руската дипломация лансира кандидатурата на Николай Мингрели като български княз на мястото на [[Деветоавгустовски преврат|абдикиралия Александър Батенберг]]. Предложението е отхвърлено както от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентството на Княжество България]] така и от [[Великите сили]].<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 106 – 107 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 14.07.2015}}</ref>