Уикипедия

Николай Мингрели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2:
| категория = монарх
| портрет = Dadiani niko.jpg
| описание= грузински княз и руски аристократофицер
| роден-дата= 4 януари 1847<ref name="rbs6-39">Половцов, А. Русский биографическия словарь. Том 6. Санкт-Петербург, 1905, [http://dlib.rsl.ru/viewer/01002921429#?page=41 с. 39]-40. Посетен на 14.07.2015.</ref>
| роден-място=
Ред 12:
 
== Биография ==
Николай Дадиани наследявае Мгрелияроден на 4 януари 1847 г. в Зугдиди. Наследява на 6-т годишна възраст историческата и етническа област Мегрелия от баща си, княз Давид от династията [[Дадиани]], през (1853 г., когато е едва на 6 години). Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе. По време на [[Кримска война|Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Санкт Петербург, където получава военно звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията.<ref name="rbs6-39"/>
 
По време на [[Кримска война|Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Санкт Петербург, където получава военно звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията.<ref name="rbs6-39"/>
През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт .<ref name="dadiani"/> Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang|ru|князь Дадиан–Мингрельский}}).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.<ref name="dadiani"/> Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>▼
 
▲През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт .<ref name="dadiani"/> Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang|ru|князь Дадиан–Мингрельский}}Дадиан–Мингрелски).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.<ref name="dadiani"/> Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>
 
Участник в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Служи в [[Преден отряд|предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]. Участва в [[Битка при Търново (1877)|освобождението на Търново]], [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяването на Шипченския проход през юли 1877 г.]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и др. Уволнява се от руската армия с повишение във военно звание генерал-майор през октомври 1878 г.<ref name="rbs6-39"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Мингрели“.