Разлика между версии на „Иполит Карно“

м
Луи-Филип
(по ен:)
 
м (Луи-Филип)
Иполит Карно е роден през [[1801]] в [[Сент Омер]]. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през [[1823]]. Той се занимава с [[литература]] и [[философия]], през [[1828]] публикува свои преводи на стихове от [[Вилхелм Мюлер]]. По това време е привърженик на [[сенсимонизъм|сенсимонизма]] и сътрудничи на вестник ''„Le Producteur“'', а през [[1830]] издава ''„Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“'' (''„Изложение на сенсимонистката доктрина“'').
 
През [[1839]] Карно е избран за депутат от [[Париж]] и е преизбиран през [[1842]] и [[1846]], като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал [[Луи -Филип]]. Той взема участие в [[Френска революция (1848)|Революцията]] от [[1848]] и става министър на просветата във временното правителство на [[Алфонс дьо Ламартин]]. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на [[5 юли]] [[1848]] е принуден да се оттегли.
 
Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от [[2 декември]] [[1851]], но въпреки това не е преследван от [[Наполеон III]]. През [[1864]] отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През [[1871]] става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от [[1875]]. На [[16 декември]] 1875 е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.