Марс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Варя, Надежда и Любов (б.), към версия на ShockD
Етикет: Отмяна
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 85:
[[Файл:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|мини|ляво|200px|Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от [[марсоход]]а ''Опъртюнити'']]
 
Наблюдения на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Марс, извършени от апарата [[Марс глобъл сървейър]], сочат, че част от [[кора (геология)|кората]] на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150&nbsp;km и дълги около 1000&nbsp; km по начин, подобен на земните океански дъна. Според [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02008 теория], публикувана през [[1999]] г., тези ивици показват наличието на [[активна геология]] в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на [[въглероден кръговрат|въглеродния кръговрат]] и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от [[космическо лъчение|космическите]] и [[слънчев вятър|слънчевите]] лъчения.<ref name="plates">{{cite web| last=Goddard Space Flight Center| title=New Map Provides More Evidence Mars Once Like Earth| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/news/topstory/2005/mgs_plates.html| accessdate=2006}}</ref> Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.<ref>{{cite news |autho=Dave Jacqué| url=http://www.anl.gov/Media_Center/News/2003/030926mars.htm| title=APS X-rays reveal secrets of Mars' core| publisher=Argonne National Laboratory| date=26 септември 2003| accessdate=1 юли 2006| език=en}}</ref> За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.
 
Сред най-интересните находки на [[марсоход]]а ''Опъртюнити'' са [[хематит]]ите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта [[Меридианна равнина|Меридианната равнина]]. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на [[сяра]], [[желязо]] и [[бром]]. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода, която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на [[живот]]. Марсоходът ''Спирит'' от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
Ред 98:
[[Файл:MarsTopoMap-PIA02031 modest.jpg|мини|ляво|400px|Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от [[Олимп (Марс)|планината Олимп]], „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното полукълбо.]]
 
[[Полярна шапка|Полярните шапки]] на Марс съдържат замръзнала [[вода]] и [[въглероден диоксид]]. Диоксидът е под формата на [[сух лед]] и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата. Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият [[вулкан]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – щитовидният [[Олимп (Марс)|Олимп]], висок 27&nbsp;km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина [[Тарсис равнина|Тарсис]], която съдържа няколко други вулкана (виж [[списък на вулкани на Марс]]). На Марс се намира и най-големият [[каньон]] в Слънчевата система – ''Валес Маринерис'' ([[Долина на Маринър|„Долината на Маринър“]]). Той е дълъг около 4000&nbsp; km и дълбок 7&nbsp;km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е ''[[Хелас Планиция]]'' с покривка от светлочервен пясък (виж [[списък на кратери на Марс]]).
 
Работната група по планетарна номенклатура към [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] определя именуването на обектите по повърхността на Марс.