Хуанхъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-{{citation +{{cite book)
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 21:
}}
 
'''Хуанхъ''' ({{lang|zh|黃河}}; {{lang|pny|Huáng Hé}}, „Жълта река“) е втората по дължина [[река]] в [[Китай]] (след [[Яндзъ]]) и седмата най-дълга река в света. Дължината ѝ е 5464&nbsp;[[километър|km]].<ref>{{cite web | publisher = geol.lsu.edu | year = 2011 | url = http://www.geol.lsu.edu/WDD/ASIAN/Huanghe/huange_he.htm | title = Yellow River (Huang He) Delta, China, Asia | work = geol.lsu.edu | accessdate = 24 ноември 2011 | lang = en }}</ref> Извира от планината [[Баян Хар]] в западната провинция [[Цинхай]], преминава през шест други провинции и два автономни региона и се влива в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] на [[Жълто море]]. Размерът на водосборния басейн на реката е 1900&nbsp; km от запад на изток и 1100&nbsp; km от север на юг, а общата му площ е около 752 хиляди квадратни километра.
 
Хуанхъ понякога е наричана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече в пресичащата платото [[Ордос]] долина на река [[Уей]], възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи. От друга страна, честите опустошителни наводнения и промени на течението, предизвикани от постоянното издигане на [[речно корито|речното корито]], понякога дори над нивото на околните полета, е дал на реката и прозвищата „Мъката на Китай“ и „Бичът за синовете на Хан“.<ref>{{cite web | last = Yardley | first = Jim | year = 2006 | url = http://www.nytimes.com/2006/11/19/world/asia/19yellowriver.html | title = A Troubled River Mirrors China’s Path to Modernity | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 24 ноември 2011 | lang = en }}</ref>
Ред 45:
[[Файл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|мини|Язовир и водноелектрическа централа в пролома Людзя]]
 
Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град [[Тогтох]] на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472&nbsp; km и площ на водосборния басейн 386&nbsp;000&nbsp;km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496&nbsp;m при среден наклон 0,10%.
 
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290&nbsp;m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
Ред 56:
[[Файл:HukouWaterfall3.jpg|мини|Водопадът Хукоу]]
 
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206&nbsp; km, водосборна област с площ 344&nbsp;000&nbsp;km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890&nbsp;m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година – 920&nbsp;kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно корито|речното корито]] и създавайки известната „река над земята“.