Леонардо да Винчи: Разлика между версии

През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството – [[Палацо Векио]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483  година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 г. той започва и картина за манастира Сан Донато в [[Скопето]], но и тя не е довършена, поради заминаването му за [[Милано]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}}

През 1482  година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер.{{hrf|Arasse|1997}} В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на [[подвижен мост|подвижни мостове]], бойни машини, артилерийски [[оръдие|оръдия]], както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.{{hrf|leonardo-history.com}} В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: ''„А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.''{{hrf|leonardo-history.com}}

През април 1500  година Леонардо е във [[Флоренция]]. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506  година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при [[Чезаре Борджия]].

Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават големи промени. На 8 април 1492  година умира Лоренцо Медичи. Същата година в [[Рим]] е избран нов [[папа]] – Родриго [[Борджия]] които приема името [[Александър VI]]. Две години по-късно, през 1494  година, във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на [[Пиеро Медичи]], сина на Лоренцо. В резултат се създават нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът [[Савонарола]]. Той изобличавал разкоша на богаташите и разпуснатостта на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично са изгаряни „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VI отлъчва Савонарола от църквата и на 23 май 1498  година бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им – изгорени, ''„за да се разделят окончателно душите им с техните тела“''.

Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502  година за пожизнен гонфалониер (глава на републиката) е провъзгласен [[Пиетро Содерини]]. Положението на флорентинската икономика по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните, идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат [[Сандро Ботичели|Ботичели]], а [[Бартоломео дела Порта]] след смъртта на своя учител Савонарола четири години не взема четката и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]].

Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503  година. От това време е и писмото му до османския султан [[Баязид II]], в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Константинопол]]. Галата е предградие на [[Константинопол]], в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 година.

През 1503  година Флоренция воюва с [[Пиза]], разположена по долното течение на р. [[Арно]]. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на [[Арно]] от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в ''„Атлантическия кодекс“''.

Конструкторските замисли в областта на [[авиация]]та, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505  година се отнася т. нар. „кодекс на полета на птиците“, който съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиедоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и за използването в този случай на силата на вятъра.

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506  година до есента на 1513  година. През 1506  година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник [[Шарл д'Амброаз]]. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).{{hrf|Chiesa|1967|86}}

В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като [[Бернардино Луини]], [[Джовани Болтрафио]] и [[Марко д'Оджоно]].{{hrf|Bortolon|1967}} Около 1507  година завършва „''Леда''“, а през 1508 – 1512  година работи над „''Света Ана''“ и „''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Йоан Кръстител]]''“.

На 23 декември 1512  година [[Максимилиан Сфорца]] – син на Лудовико Моро, с 20 000 [[Швейцария|швейцарци]] нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513  година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към [[Рим]].

През май 1513  година в [[Рим]] е избран за папа под името [[Лъв Х]] синът на Лоренцо Медичи – Джовани. На Лъв Х принадлежи изречението: ''„Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“'' Той се заобикаля с художници и поети. За него работят [[Рафаел]] и [[Микеланджело]],{{hrf|Chiesa|1967|86}} но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: ''„тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“''. Като чува за това, папата казва: ''„Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“'' Покровител на Леонардо в Рим е [[Джулиано Медичи]], брат на Лъв Х.

От 1503 до 1506  година е създаден шедьовърът на великия майстор ''„Мона Лиза“'', обаче Леонардо може да е продължил работата си по нея до 1517 година. Скорошни изследвания показват, че картината не би могла да бъде почната преди 1513 година.

В началото на 1515  година Джулиано Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: ''„Медичите ме създадоха и разрушиха“''.

През 1516  година по покана на френския крал [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] Леонардо напуска [[Италия]] и се преселва във [[Франция]]. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.