Емил Фишер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 25:
 
== Биография ==
Роден е на [[9 октомври]] [[1852]] година в [[Ойскирхен]], близо до [[Кьолн]], син на бизнесмен. След дипломирането си желае да учи [[естествени науки]], но баща му го принуждава да работи в семейния бизнес, докато установява, че синът му е неподходящ. След това Фишер учи в [[Бонски университет|Университета в Бон]] през 1871 г., но преминава в Университета в [[Страсбург]] през 1872 г.<ref name="dsb"> {{cite encyclopedia |first=Farber |last=Eduard |title= Емил Фишер |encyclopedia=Dictionary of Scientific Biography | volume = 5 | pages = 1-5 | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | date = 1970&ndash;801970–80 | isbn = 0684101149}}</ref> Получава докторска степен през 1874 г. под ръководството на [[Адолф фон Байер]]<ref name="dsb" /> при своето изследване на [[фенолфталеин]] и е назначен на длъжност в университета.
 
През 1875 г. фон Байер е помолен да замести [[Юстус фон Либих]] в [[Мюнхенски университет|университета в Мюнхен]] и Фишер отива там с него, за да стане асистент по [[органична химия]].
Ред 35:
През 1885 г. е помолен да стане професор по химия в [[Вюрцбургски университет|Университета на Вюрцбург]], където остава до 1892 г., когато е поканен да замени А. У. Хофман като председател на катедрата по химия в [[Берлински университет|университета в Берлин]]. Там той остава до смъртта си.
 
Умира на [[15 юли]] [[1919]]&nbsp; година в [[Берлин]] от хронично [[фенилхидразин]]ово [[отравяне]].
 
== Научна дейност ==
Ред 48:
Между 1899 и 1908 г. Фишер прави голям принос към познанието за [[протеини]]те. Той намира ефективни аналитични методи за отделяне и идентифициране на отделните [[Аминокиселина|аминокиселини]], откривайки нов тип, цикличните аминокиселини: [[пролин]] и [[хидроксипролин]]. Той също изучава синтеза на протеини, чрез получаване на различни аминокиселини в оптически активна форма, за да ги свърже. Установява вида на връзките, които ги свързват във вериги, а именно, [[пептидна връзка]] и успява да получи дипептиди, а по-късно и трипептиди и полипептиди. През 1901 г. той открива, в сътрудничество с Ърнест Фурние, синтеза на дипептида, глицилглицин, като през същата година публикува работата си върху [[хидролиза]]та на [[казеин]]. Аминокиселините, които се срещат в природата са получени в лабораторни условия, а са открити и нови такива. Неговата работа по синтеза на олигопептиди достига своята кулминация в синтеза на октодекапептид, който има много от характеристиките на естествените протеини. Това, както и неговата последваща работа довежда до по-добро разбиране на протеините и полага основите за по-късните проучвания за тях.
 
В допълнение към работата му във вече споменатите области Фишер също изучава [[ензим]]и и химическите вещества в [[лишеи]]те, които той намира по време на честите си почивки в [[Шварцвалд]], а също и вещества, използвани в дъбенето, а през последните години от живота си, и на [[Мазнина|мазнини]]. През 1890 г. той предлага модела на взаимодействие „ключ-ключалка“, за да се обясни взаимодействието между [[Субстрат (биохимия)|субстратсубстрата]]а и ензима. По-късните проучвания не подкрепят този модел във всички ензимни реакции.
 
== Източници ==