Ерих Мария Ремарк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
кор., доб. |
||
Ред 33:
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в [[Витмаршен|Лоне]], от май 1920 година – в [[Клайн Берсен]], а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от ''Remark'' на ''Remarque'' е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“.{{hrf|Murdoch|1996|201}} През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва вторият си роман"Гам", но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „[[Континентал (гуми)|
=== „На Западния фронт нищо ново“ ===
[[Файл:Remarque Im Westen nichts Neues 1929.jpg|мини|180px|ляво|Първото издание на<br> ''„На Западния фронт<br> нищо ново“'' ([[1929]])]]
През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „[[Спирка на хоризонта]]“ (''„Station am Horizont“''), който публикува в подлистници в спортното списание
За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „[[На Западния фронт нищо ново]]“ (''„Im Westen nichts Neues“''), но му отнема време
В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „[[Обратният път]]“ (1931, ''„Der Weg zurück“''). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в [[Швейцария]], купувайки къща в [[Ронко сопра Аскона|Порто Ронко]].
=== В изгнание ===
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K1018-513, Erich Maria Remarque.jpg|мини|180px|дясно|Ремарк слиза от парахода
През [[1933]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] публично изгарят ''„На Западния фронт нищо ново“'' и ''„Обратният път“'', като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на [[Франция|френски]] [[евреи]] и че истинското му име е ''Крамер'' (''Ремарк'' – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в [[Париж]], а през [[1939]] г. емигрира в [[САЩ]]. Там се сближава с [[Лион Фойхтвангер]], [[Бертолт Брехт]] и актрисата [[Марлене Дитрих]]. С Дитрих той преживява бурна и мъчителна романтична връзка. С нейна помощ Ремарк получава американска виза и през 1940 г. се преселва в САЩ, където през [[1947]] г. получава американско гражданство.
=== Последни години ===
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват ''„Трима другари“'' (1937), ''„Триумфалната арка“'' (1946 в Германия), ''„Време да се живее и време да се мре“'' (1954), ''„Черният обелиск“'' (1956), ''„Нощ в Лисабон“'' (1962) и посмъртно публикувания ''„Сенки в рая“'' (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като ''„майстор на лирическия натурализъм“''. Книгите му са преведени на 58 езика.
През 1945 г. Ремарк завършва романа си „Триумфалната арка“, а още през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.
В [[1947]] г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през [[1970]] г. Умира на 72-годишна възраст в [[Локарно]], но е погребан в гробището на съседното градче [[Ронко]], край брега на езерото [[Лаго Маджоре]], където е погребана и жена му, [[холивуд]]ската актриса [[Полѐт Годар]] – бивша съпруга на [[Чарли Чаплин]].▼
▲
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир ''„[[Ерих Мария Ремарк (награда за мир)|Ерих Мария Ремарк]]“''.
Line 59 ⟶ 61:
[[Файл:Erich Maria Remarque, Arc de triomphe 1946.jpg|мини|180px|''„Триумфалната арка“''</br>френско издание ([[1968]])]]
* ''Мансардата на бляновете'' (Die Traumbude) (1920)
* ''Гам'' (Gam)(1924) (първа публикация 1998 в Германия постмортем)
* ''Спирка на хоризонта'' (Station am Horizont) (1927/28)
* ''[[На Западния фронт нищо ново]]'' (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
Line 78 ⟶ 80:
; Цитирани източници
* {{cite journal | last = Borgeson | first = Griffith | year = 1969 | title = Exactly as it happened... | journal = Motor | volume = 3506 | pages =
* {{cite | фамилия-част = Murdoch | име-част = Brian | заглавие-част = Afterword | фамилия = Remarque | име = Erich Maria | заглавие = All Quiet on the Western Front | място = London | издател = Vintage Books | дата = 1996 | isbn = 978-0-09-953281-1 | език = en | url = http://www.amazon.co.uk/Quiet-Western-Front-Erich-Remarque/dp/0099532816}}
* {{cite web | last = Robertson | first = William | year = 2009 | title = Erich Remarque | url = http://remarque.org/about_remarque.html | work = remarque.org | publisher = remarque.org | accessdate = 25 юни 2009 | lang = en }}
| |||