Иполит Карно: Разлика между версии

През [[1839]] г. Карно е избран за депутат от [[Париж]] и е преизбиран през [[1842]] и [[1846]] г., като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал [[Луи-Филип]]. Той взема участие в [[Френска революция (1848)|Революцията]] от [[1848]] и става министър на просветата във временното правителство на [[Алфонс дьо Ламартин]]. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на [[5 юли]] [[1848]] г. е принуден да се оттегли.

Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от [[2 декември]] [[1851]] г., но въпреки това не е преследван от [[Наполеон III]]. През [[1864]] г. отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През [[1871]] става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от [[1875]]. На [[16 декември]] 1875 г. е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.

Иполит Карно умира през [[1888]] г., три месеца след избирането на сина му [[Мари Франсоа Сади Карно]] за президент на Франция.

* ''Mémoires sur Carnot par son fils'' (2 тома, 1861- – 1864)

* ''Mémoires de Barère de Vieuzac'' (в съавторство с [[Давид Анже]], 4 тома, 1842- – 1843).