Балтийско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без   интервал
Ред 24:
'''Балтийско море''' (на [[старославянски език|старославянски]]: ''море Варяжское'', {{lang|sv|Östersjön}}; {{lang|fi|Itämeri}}; {{lang|pl|Morze Bałtyckie}}; {{lang|de|Ostsee}}; {{lang|et|Läänemeri}}; {{lang|lv|Baltijas jūra}}; {{lang|lt|Baltijos jūra}}) е [[вътрешно море]] в Североизточна [[Европа]]. То граничи със [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]] и [[Дания|датските]] острови. Свързано е с [[Категат]] и [[Северно море]] чрез [[проток|протоците]] [[Йоресун]], [[Стуребелт]] и [[Лилебелт]], както и с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] и [[Северно море]] посредством съответно [[Беломорско-балтийски канал|Беломорско-Балтийския]] и [[Килски канал|Килския канал]].
 
Площта на Балтийско море е 415 хил. km², средната му дълбочина е 52  m, а максималната е 459  m. Най-големите заливи в Балтийско море са [[Ботнически залив|Ботнически]], [[Фински залив|Фински]] и [[Рижки залив|Рижки]]. Големи пристанища са [[Талин]], [[Рига]], [[Клайпеда]], [[Калининград]], [[Гданск]], [[Стокхолм]], [[Хелзинки]]. По-големите курорти по крайбрежието на морето на [[Сестрорецк]], [[Зеленогорск (Санкт-Петербург)|Зеленогорск]], [[Светлогорск (Калининградска област)|Светлогорск]], [[Пионерский (град)|Пионерски]] и [[Зеленоградск]] в [[Русия]], [[Юрмала]] и [[Саулкрасти]] в [[Латвия]], [[Паланга]] и [[Неринга]] в [[Литва]], [[Сопот (Полша)|Сопот]], [[Хел (град)|Хел]] и [[Кошалин]] в [[Полша]], [[Албек (Икер-Рандов)|Албек]], [[Бинц]], [[Хайлигендам]] и [[Тимендорф]] в [[Германия]], [[Пярну]] и [[Нарва-Йъсуу]] в [[Естония]]. Най-големите реки, вливащи се в Балтийско море са [[Нева]], [[Нарва]],
[[Западна Двина|Западна Двина (Даугава)]], [[Неман]], [[Преголя (река)|Преголя]], [[Висла]], [[Одра|Одер]] и [[Вента]]. Най-големите [[остров]]и са [[Готланд]], [[Йоланд]], [[Борнхолм]], [[Волин]], [[Рюген]], [[Аландски острови|Аландия]] и [[Сааремаа]].
 
Ред 151:
Особеност на хидрологическия режим на Балтийско море е голямото количество на постъпващи пресни води в него. По-слабо солените води напускат морето през датските проливи повърхностно, докато в дълбочина постъпват по-солени от Северно море.
 
[[Соленост]]та на Балтийско море е много по-ниска от тази на океанската вода (която е средно 35 ‰). Това се дължи на изобилието от втичащи се в него сладководни води и съчетанието с плиткостта на самото море. Втокът на реките представлява една четиридесета част от обема на Балтийско море. Целият му обем е около 21 000 km³ като годишно в него постъпват около 500 km³ сладка вода. Повърхностните води на морето са със соленост от 6 до 8‰. В полузатворените заливи, където основния приток на вода идва откъм сушата като [[Фински залив|Финския залив]] в близост до вливането на река [[Нева]] и в [[Ботнически залив|Ботническия залив]] солеността е значително по-ниска. На дълбочина под 40 – 70  m, солеността се покачва и е между 10 и 15‰, по-висока е и в близост до Датските проливи.
 
Потокът от прясна вода в морето от около 200 реки и встъпването на солени води от юг изгражда градиент на солеността в Балтийско море. Близо до датските проливи тя е близо до тази на [[Категат]], но въпреки това е по-ниска от океанската, поради факта, че тук преминава по-ниско солената вода към [[Северно море]]. Солеността постоянно намалява в посока север и изток. В северната част на Ботническия залив водата дори не е солена и много пресноводни видове живеят в морето. Кривата на соленост е паралелна с температурния градиент. Тези два фактора ограничават много видовото разнообразие на животни и растения които обитават Балтийско море.
Ред 170:
Около 100 хиляди km² от морското дъно на Балтийско море (или ¼ от общата му площ) е мъртва зона. По-солената и съответно по-плътна вода остава на дъното и така бива изолирана от повърхностните води и [[атмосфера]]та. Това води от своя страна до намалени концентрации на [[кислород]] в рамките на зоната. Мъртвата зона е заета предимно от [[бактерии]], които растат благодарение на [[храносмилане]]то на органичен материал и освобождават [[водороден сулфид]]. Този факт е причина в Балтийско море екологията на дъното да се различава от тази на съседния [[Атлантически океан]] и с това да се доближи до [[Черно море]].
 
Съществуват планове за обогатяване на дълбоките води с кислород. Този опит за еутрофикация е предложен от Университета в Гьотеборг. Съгласно него кислород трябва да се доставя с помпи на дълбочина над 130&nbsp; m.<ref>{{cite web|title=Oxygenation at a Depth of 120 Meters Could Save the Baltic Sea, Researchers Demonstrate|url=http://www.sciencedaily.com/releases/2011/04/110418141617.htm|publisher=Science Daily}}</ref>
 
Балтийско море е сравнително младо море и поради този факт и ендемичните видове в него са сравнително малко. Такива са малката сърцевидна мида ''[[Parvicardium hauniense]]'' и безполово размножаващата се алга ''[[Fucus radicans]]''. Въпреки това някои атлантически видове са се адаптирали за живот в по-нискосолена вода. Такава е например [[херинга]]та, която е сравнително по-дребна от океанските екземпляри. [[Бентос|Дънната фауна]] се състои главно от вида ''[[Monoporeia affinis]]'', който е наследник на сладководни видове. Липсата на приливи и отливи е повлияла върху по-ниското разнообразие на сравнение с Атлантическия океан.