Биоикономика: Разлика между версии

{{цитат|Балансираният растеж на тази гигантска, постоянно усложняваща се система (световната икономика) със всяка година става все по-труден, което рано или късно ще доведе до неговото спиране в развитите страни на света. За да не допуснем това, трябва да внедряваме нови подходи в организацията на материалното производство. Едно от тези решения може да ни подскаже живата природа, която в известен смисъл, може да се разглежда като своеобразна производствена система. Обаче принципите на нейната организация са диаметрално различни от тези на общественото производство. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални самовъзпроизвеждащи се „производствени“ единици, които в процеса на развитие на организма „произвеждат“ себеподобни единици, а после се „пренастройват“ на тясно специализирани цели, запазвайки при това своята автономия и способност да „копират“ дубльори. Темповете на разширение на „производствения потенциал“ на биологическите системи от икономическа гледна точка са фантастически. Например при плъха за 90 дни от началото на развитие на ембриона, числото на клетките се увеличава 67 млрд. пъти.

 

 

 

Разбира се такова развитие на биоикономиката не е самоцел, а средство за последващо развитие на крупномащабно производство на необходимите стоки за народа и производството. Производственият потенциал на всяка САС изначално е ориентиран към широк кръг материали и изделия с двойно предназначение, т.е. необходими за самовъзпроизводство САС и едновременно полезни за обществото. Биоикономиката може да се превърне в оръжие за целенасочена реконструкция на неудобните и трудни за живот на хората райони на Земята. Наземните САС, разположени в пустините, тундрата, районите на Крайния Север, тайгата, блатата, планините и т.н. по зададени програми ще рекултивират околната местност с цел създаване на удобни за живот „оазиси“ (от открит или оранжериен тип). Още по-големи потенциални възможности имат плаващите САС. С тяхна помощ, създавайки плаващи понтони, при желание може цялата или част от повърхността на моретата и океаните да бъде превърната в пригодна за живот на хората среда. Нещо повече, самият корпус на плаващата САС може да служи като своеобразен плаващ остров за едно или няколко семейства. Ако разположим на палубата оранжерия с растителност, жилищни помещения и друга инфраструктура, необходима за пълноценен живот и отдих, САС може да се превърне в идеална изкуствена минибиосфера, свободно местеща се по желание на жителите в различни климатични зони и географски райони. Естествено че още по-големи, грандиозни перспективи в разселването на хората открива космическата биоикономика. Система от космически САС ще позволи реално да осъществим колонизация на близкия космос в кратки срокове. Единият път за колонизация е формиране с помощта на САС на „биосферни оазиси“ на повърхността на Луната, планетите от Слънчевата система и техните спътници, другият – създаване на изкуствени селища в открития космос, подобни на изложените в проектите на О Нейле и други учени.