Боудиъм (замък): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\|journal +|edition, -{{citation +{{cite book) |
м без интервал |
||
Ред 52:
През [[1815]] г. и през [[1829]] г. третият сър Годфри Уебстър започва да търси евентуални купувачи на Боудиъм. Той успява да продаде цялата земя от 10 хектара на Джон Фулър за 3000 лири (220 000 лири към 2008 г.).<ref name="Thackray 26"/> Фулър ремонтира една от кулите, добавя нови порти и събаря вилата, която е построена във вътрешността през XVIII век. Смята се, че той купува зачъка, за да попречи на рода Уебстър да го разруши и ползва като строителен материал за други строежи. През [[1849]] г. [[Джордж Къбит]], по-късно [[Барон Ашкомб]], купува замъка и 10-те хектара околна местност от внука на Фулър за над 5000 лири (410 000 лири към 2008 г.).<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=26 – 27.}}</ref> Къбит продължава делото на Фулър. Той поръчва първото детайлно проучване на Боудиъм през [[1864]] г. и започва реставрацията на югозападната ъглова кула, която е почти съборена. Тъй като по това време развалините, покрити с бръшлян, са модерни, растенията не са премахнати, въпреки разрушителното им въздействие върху каменната постройка. В изоставения двор поникват дървета.<ref name="Thackray 27">{{harvnb|Thackray|2004|p=27.}}</ref>
Лорд [[Джордж Кързън]] казва, че ''„такова рядко съкровище [като замъка Боудиъм] не трябва да бъде загубено от Великобритания или да бъде осквернено от незачитащи го ръце.“''<ref name="Thackray 27"/> Кързън започва се пазари с Къбит за закупуване на Боудиъм, но той не се съгласява. След смъртта му Кързън успява да се споразумее със сина му и купува замъка и местността през [[1916]] г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=27 – 29.}}</ref> През [[1919]] г. прави щателно проучване на развалините на Боудиъм и наема архитекта [[Уилям Уиър]] да реставрира една част. Ровът, дълбок средно 1,5
Националният тръст продължава работата по реставрацията и слага нови покриви на кулите и вратарските жилища. Разкопките са подновени през [[1970]] г. Ровът е източен отново.<ref name="Thackray 30">{{harvnb|Thackray|2004|p=30.}}</ref> Тук е сниман филмът ''„[[Монти Пайтън и Светият граал]]“'' и в продължението му ''„Легендата за сър Ланселот“'' е наречен ''„Блатен замък“''.<ref>{{cite web |url=http://www.guardian.co.uk/news/2007/jun/02/guardianspecial4.guardianspecial2 |title=Bodiam Castle, East Sussex |publisher=''[[The Guardian]]'' |date=2 юни 2007 |accessdate=29 декември 2009}}</ref> През [[1990]] г. Кралската комисия за исторически паметници в Англия започва да проучва земята около Боудиъм.<ref>{{harvnb|Taylor|1990|p=155.}}</ref> През [[1990-те|90<sup>-те</sup>]] години замъкът е тема на спор относно това кое е водещото предназначение при подобни места: военното или символичното.<ref name="Liddiard 8-9">{{harvnb|Liddiard|2005|pp=8 – 9.}}</ref> Поддръжниците на второто смятат, че ровът би могъл да бъде бързо източен (за 1 ден), тъй като не е солидно защитен, и това не го прави особено препятствие за евентуален нападател. Големите прозорци по стените също представляват потенциални слаби места.<ref>{{harvnb|Saul|1995}}</ref> Замъкът е историческа сграда и археологически обект с национално значение и му е дадена защита срещу непозволено използване.<ref>{{cite web |url=http://www.pastscape.org.uk/hob.aspx?hob_id=414651 |title=Bodiam Castle |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=3 януари 2010}}</ref> Вписан е и като [[сграда]] от клас I по английската класификация на ценни архитектурни сгради<ref>{{cite web |url=http://www.imagesofengland.org.uk/details/default.aspx?id=292338 |title=Bodiam Castle |work=Images of England |publisher=''English Heritage'' |accessdate=3 януари 2010}}</ref> и постройка с международно значение.<ref name="schedule">{{cite web |title=The Schedule of Monuments |url=http://www.english-heritage.org.uk/server/show/nav.1369 |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=4 февруари 2009}}</ref> Днес е отворен за посетители.<ref>{{cite web |url=http://www.nationaltrust.org.uk/main/w-bodiamcastle |title=Bodiam Castle |publisher=''National Trust for Places of Historic Interest or Natural Beauty''|National Trust |accessdate=2 януари 2010}}</ref>
Ред 77:
=== Вътрешност ===
[[Файл:Bodiam Castle 05.jpg|300п|мини|Останките от южното крило на замъка]]
Въпреки че екстериорът на замъка Боудиъм е добре запазен, вътрешността е в развалини. Жилищните сгради са разположени до крепостните стени. Останките все пак дават достатъчно информация, за да си представим плана на замъка.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=39.}}</ref> Постройката е разделена на отделни жилищни части за собственика и семейството му, за важните гости, за пазачите и за слугите.<ref name="Thackray 40">{{harvnb|Thackray|2004|p=40.}}</ref> Южното крило на замъка съдържа [[голяма зала|голямата зала]], кухните и свързаните с тях допълнителни помещения. Голямата зала се намира източно от вторичния вход в центъра, размерите ѝ са 7,3 на 12
Край източната стена има [[параклис]], зала и [[преддверие]]. За да побере параклиса, крепостната стена край югозападния ъгъл е висока с 2,7
Край западната стена има допълнителна зала и кухня. Не се знае за какво точно са използвани, но се предполага, че са били помещения за слугите. „Залата на слугите“ няма прозорци от западната си страна и вероятно е била относително тъмна в сравнение с голямата зала. Голямата зала има голямо огнище, каквото „залата на слугите“ няма. Залата е прилепена към кухнята и е свързана с нея директно, без коридор. Над „залата на слугите“, която представлява долен етаж, има стая без огнище и с неизвестно предназначение.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=51 – 52.}}</ref>
|