Боудиъм (замък): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\|journal +|edition, -{{citation +{{cite book)
м без   интервал
Ред 52:
През [[1815]] г. и през [[1829]] г. третият сър Годфри Уебстър започва да търси евентуални купувачи на Боудиъм. Той успява да продаде цялата земя от 10 хектара на Джон Фулър за 3000 лири (220&nbsp;000 лири към 2008 г.).<ref name="Thackray 26"/> Фулър ремонтира една от кулите, добавя нови порти и събаря вилата, която е построена във вътрешността през XVIII век. Смята се, че той купува зачъка, за да попречи на рода Уебстър да го разруши и ползва като строителен материал за други строежи. През [[1849]] г. [[Джордж Къбит]], по-късно [[Барон Ашкомб]], купува замъка и 10-те хектара околна местност от внука на Фулър за над 5000 лири (410&nbsp;000 лири към 2008 г.).<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=26 – 27.}}</ref> Къбит продължава делото на Фулър. Той поръчва първото детайлно проучване на Боудиъм през [[1864]] г. и започва реставрацията на югозападната ъглова кула, която е почти съборена. Тъй като по това време развалините, покрити с бръшлян, са модерни, растенията не са премахнати, въпреки разрушителното им въздействие върху каменната постройка. В изоставения двор поникват дървета.<ref name="Thackray 27">{{harvnb|Thackray|2004|p=27.}}</ref>
 
Лорд [[Джордж Кързън]] казва, че ''„такова рядко съкровище [като замъка Боудиъм] не трябва да бъде загубено от Великобритания или да бъде осквернено от незачитащи го ръце.“''<ref name="Thackray 27"/> Кързън започва се пазари с Къбит за закупуване на Боудиъм, но той не се съгласява. След смъртта му Кързън успява да се споразумее със сина му и купува замъка и местността през [[1916]] г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=27 – 29.}}</ref> През [[1919]] г. прави щателно проучване на развалините на Боудиъм и наема архитекта [[Уилям Уиър]] да реставрира една част. Ровът, дълбок средно 1,5&nbsp; m и с най-дълбока точка при югоизточния ъгъл – 2,1&nbsp; m, е източен от водата и почистен – премахнати са 90&nbsp;cm кал и наноси. По време на разкопките са открити основите на мостовете. Разкопки има и във вътрешността на замъка и те откриват [[кладенец]] в основата на северозападната кула. Растителността е премахната, зидарията – поправена и теренът е изравнен до началното ниво. Във вътрешността е построена къщичка, която служи за музей на археологическите открития и за дом на уредника. Замъкът Боудиъм е предаден на Националния тръст през [[1925]] г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=29 – 30.}}</ref>
 
Националният тръст продължава работата по реставрацията и слага нови покриви на кулите и вратарските жилища. Разкопките са подновени през [[1970]] г. Ровът е източен отново.<ref name="Thackray 30">{{harvnb|Thackray|2004|p=30.}}</ref> Тук е сниман филмът ''„[[Монти Пайтън и Светият граал]]“'' и в продължението му ''„Легендата за сър Ланселот“'' е наречен ''„Блатен замък“''.<ref>{{cite web |url=http://www.guardian.co.uk/news/2007/jun/02/guardianspecial4.guardianspecial2 |title=Bodiam Castle, East Sussex |publisher=''[[The Guardian]]'' |date=2 юни 2007 |accessdate=29 декември 2009}}</ref> През [[1990]] г. Кралската комисия за исторически паметници в Англия започва да проучва земята около Боудиъм.<ref>{{harvnb|Taylor|1990|p=155.}}</ref> През [[1990-те|90<sup>-те</sup>]] години замъкът е тема на спор относно това кое е водещото предназначение при подобни места: военното или символичното.<ref name="Liddiard 8-9">{{harvnb|Liddiard|2005|pp=8 – 9.}}</ref> Поддръжниците на второто смятат, че ровът би могъл да бъде бързо източен (за 1 ден), тъй като не е солидно защитен, и това не го прави особено препятствие за евентуален нападател. Големите прозорци по стените също представляват потенциални слаби места.<ref>{{harvnb|Saul|1995}}</ref> Замъкът е историческа сграда и археологически обект с национално значение и му е дадена защита срещу непозволено използване.<ref>{{cite web |url=http://www.pastscape.org.uk/hob.aspx?hob_id=414651 |title=Bodiam Castle |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=3 януари 2010}}</ref> Вписан е и като [[сграда]] от клас I по английската класификация на ценни архитектурни сгради<ref>{{cite web |url=http://www.imagesofengland.org.uk/details/default.aspx?id=292338 |title=Bodiam Castle |work=Images of England |publisher=''English Heritage'' |accessdate=3 януари 2010}}</ref> и постройка с международно значение.<ref name="schedule">{{cite web |title=The Schedule of Monuments |url=http://www.english-heritage.org.uk/server/show/nav.1369 |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=4 февруари 2009}}</ref> Днес е отворен за посетители.<ref>{{cite web |url=http://www.nationaltrust.org.uk/main/w-bodiamcastle |title=Bodiam Castle |publisher=''National Trust for Places of Historic Interest or Natural Beauty''|National Trust |accessdate=2 януари 2010}}</ref>
Ред 77:
=== Вътрешност ===
[[Файл:Bodiam Castle 05.jpg|300п|мини|Останките от южното крило на замъка]]
Въпреки че екстериорът на замъка Боудиъм е добре запазен, вътрешността е в развалини. Жилищните сгради са разположени до крепостните стени. Останките все пак дават достатъчно информация, за да си представим плана на замъка.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=39.}}</ref> Постройката е разделена на отделни жилищни части за собственика и семейството му, за важните гости, за пазачите и за слугите.<ref name="Thackray 40">{{harvnb|Thackray|2004|p=40.}}</ref> Южното крило на замъка съдържа [[голяма зала|голямата зала]], кухните и свързаните с тях допълнителни помещения. Голямата зала се намира източно от вторичния вход в центъра, размерите ѝ са 7,3 на 12&nbsp; m и е висока колкото крепостната стена. Западно от нея са килерът за провизии и [[изба]]та, които са свързани с нея чрез коридор. Три врати водят към килера, избата и кухнята, която се намира в края на южното крило. Това разположение е типично за големите средновековни домове. Голямата зала е социален център на замъка, където собственикът приема гостите.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=44 – 45.}}</ref> Двете хранилища имат долно ниво, а над тях е построена стая с неизвестно предназначение. Избата има мазе и е използвана за съхраняване на [[ейл]] и [[вино]], а килерът е пълен с продукти за кухнята. За да се разсее жегата от огнищата, кухнята има високи стени и достатъчно пространство. Край югозападната кула е имало кладенец, чиято вода се е използвала в домакинството.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=48 – 49.}}</ref>
 
Край източната стена има [[параклис]], зала и [[преддверие]]. За да побере параклиса, крепостната стена край югозападния ъгъл е висока с 2,7&nbsp; m повече от останалата част. Точно на юг от него е основното жилищно помещение за собственика и семейството му. Зданията са високи два етажа и имат мазе. Точната подредба на стаите е неизвестна.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=42.}}</ref>
 
Край западната стена има допълнителна зала и кухня. Не се знае за какво точно са използвани, но се предполага, че са били помещения за слугите. „Залата на слугите“ няма прозорци от западната си страна и вероятно е била относително тъмна в сравнение с голямата зала. Голямата зала има голямо огнище, каквото „залата на слугите“ няма. Залата е прилепена към кухнята и е свързана с нея директно, без коридор. Над „залата на слугите“, която представлява долен етаж, има стая без огнище и с неизвестно предназначение.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=51 – 52.}}</ref>