Скити: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
Редакция без резюме
Ред 6:
'''Скитите''' (в Средна Азия известни под етнонима '''сака''') са исторически народ от [[Ирански народи|иранската група]].<ref>{{cite web | publisher = BBC | year = 2007 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/5283320.stm | title = Scythian mummy shown in Germany | accessdate = 15 август 2010 | ref = harv}}</ref>
 
Той се състоял от [[номади|номадски]] племена, в различни исторически периоди обитавали обширни територии между днешна Западна [[Монголия]], Средна Азия, дори Североизточна [[България]].
 
Най-значимите скитски [[племе]]на, познати ни от [[античност|антични]] източници, населявали земите между реките [[Днепър]] и [[Дон (река)|Дон]]. Подчинените от тях [[народ]]и, живеещи в периферните райони на [[Източна Европа|Източноевропейските]] [[степ]]и, също били наричани ''скити'', но те всъщност не говорели [[ирански езици]].
Ред 21:
 
== История ==
Макар и все още да няма неоспорими доказателства за произхода и миграциите на скитите към [[Кавказ]] и [[Украйна]], традиционно се приема че скитският етнос и култура се формират в Централна Азия и се разселва на запад между [[800 г. пр.н.е.]] и [[600 г. пр.н.е.]]. Движението на тези народи към Европа се развива основно в два ръкава. Първият преминава през земите южно от Каспийско море. Именно тези преселници от VII-VI век пр.н.е. стават известни в гръцките източници под името „скити“. Вторият път на преселение преминава северно от Каспийско море. Тези средноазиатски преселници най-общо се определят в науката под иранското название саки. И в двата случая става дума за народи с общ произход. Отбелязването им като скити и саки е условно и цели единствено правилната им ориентация към времето.
 
Основната информация по темата, освен от археологическите проучвания, идва от старогръцки източници. [[Омир]] нарича скитите „доячи на кобили“, а [[Херодот]] ги описва по-детайлно: с подплатени панталони, затъкнати в ботушите, и с отворени туники. Яздели без [[стреме]]на и [[седло]], а само с ''потник'' (парче плат на гърба на коня, против протриване при езда). Според Херодот източните скити (''сака'') употребявали опияняващи семена чрез хвърляне в огъня (вероятно [[марихуана]] или друг вид [[коноп]]), макар твърдението да е неясно. Все пак подобна практика може да се свърже с един от клоновете на саките, а именно тези, които персите наричат „хаумаварга“. Скитите използвали особено опасни стрели с шипове. Според римски източници те се хранели с [[кръв]] от конете си. Вярва се, че те първи обяздили коня и го използвали в бой.