Бомбардировач: Разлика между версии

За разлика от самолетите, през войната страшна военна сила били [[Дирижабъл|дирижаблите]]. Най-силна въздухоплавателна държава по това време била [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], която имала цели 18 дирижабъла. Немските апарати можели да преминат разстояние от 2 – 3000 km със скорост 80 – 90  km/h, носейки товар от няколко тона бомби. Например на 14 август 1914 година в резултат от нападението на един военен дирижабъл над град [[Антверпен]] били разрушени напълно 60 къщи, а още 900 били повредени. Също така през септември 1914 година немците губят четири дирижабъла в нощна акция, главно поради големия им размер, ниската скорост и най-вече защото били пълни със силно взривоопасен [[газ]] – [[водород]] (в днешните дирижабли се използва инертният [[хелий]]). За военачалниците било ясно, че във въздушните атаки им трябва машина, която да е много по-лека и маневрена.

Първи самолети, специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] – бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800  kg бомби, като за пускането им дори се използвал електрически спусък. За защита през 1917 година на самолета са поставени 8 картечници и [[резервоар]]ите му са защитени с броня.

В началото на 30-те години [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва разработката на тежки четиримоторни бомбардировачи. Един от първите е [[ТБ-3]], познат и като АНТ-6, на конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]]. Това е първият в света бомбардировач със свободноносещо крило. На 27 декември 1936 година започва изпитанието на четиримоторния ТБ-7, преименуван след 1942 г. на [[Пе-8]]. Първоначално в заданието на ВВС на СССР, новият съветски бомбардировач е със зададена скорост от 250  km/h и бомбен товар 10 тона. След три години вече е била нужна скорост от 400  km/h, а бомбовият товар е намален на 2 тона за сметка на височината на полета – 12 000 m. За да се достигне такава височина на полета, конструкторите трябвало да направят драстични промени във фюзелажа на машината и да поставят пети мотор, който да задвижва огромен компресор, за да доставя необходимото количество въздух на двигателите за работа такива условия.

По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300 – 400  km, докато посредством втория вид били нанасяни удари в дълбочина, например бомбардировките на съюзниците над [[Дрезден]], [[Бремен]], [[Берлин]], [[София]], [[Румъния|Румънските нефтени полета]] и много други.