Бомбардировач: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м без интервал |
||
Ред 22:
В началото на войната бомбардировка с аероплан се провеждала по-скоро като психологическо средство за въздействие върху противника, отколкото за нанасяне на сериозни поражения. В ролята на бомбардировачи са използвани леки разузнавателни самолети, [[пилот]]ите на които взимали със себе си няколко бомби. Бомбите се хвърляли ръчно, прицелването ставало „на око“. Такива рейдове обикновено имали случаен характер и не били съгласувани с наземните войски.
За разлика от самолетите, през войната страшна военна сила били [[Дирижабъл|дирижаблите]]. Най-силна въздухоплавателна държава по това време била [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], която имала цели 18 дирижабъла. Немските апарати можели да преминат разстояние от 2 – 3000 km със скорост 80 – 90
На 21 ноември 1914 година четири леки разузнавателни самолета от ВВС на [[Великобритания]] – „Avro-504“, нанасят удар върху базата за дирижабли на Германия – ''Фридрихсхафен''. Британците смятат тази атака за първото използване на авиацията като стратегическо военно средство.
Първи самолети, специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] – бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800
== Междувоеннен период ==
Ред 38:
Прогресът в авиацията позволява да се строят тежки четиримоторни самолети, неотстъпващи по скорост на бързите двумоторни бомбардировачи. Това основно се постига с намаляването на теглото на двигателите, промените във витлата, подобряване на аеродинамиката на самолетите, гладка обшивка и т.н. подобрения, които от своя страна дават на производителите възможността да натоварят допълнително крилата например, освен повишения товарен обем на машините. Първият такъв самолет е американският четиримоторник Боинг B-17 Flying Fortress, чийто пробен полет е на 28 юли 1935 година.
В началото на 30-те години [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва разработката на тежки четиримоторни бомбардировачи. Един от първите е [[ТБ-3]], познат и като АНТ-6, на конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]]. Това е първият в света бомбардировач със свободноносещо крило. На 27 декември 1936 година започва изпитанието на четиримоторния ТБ-7, преименуван след 1942 г. на [[Пе-8]]. Първоначално в заданието на ВВС на СССР, новият съветски бомбардировач е със зададена скорост от 250
През 1939 година [[Италия]] започва да произвежда модерните четиримоторни бомбардировачи [[Piaggio P.108]], а [[Великобритания]] – „[[Handley Page Halifax|Халифакс]]“ и „[[Шорт Стърлинг (бомбардировач)|Стърлинг]]“.
Ред 47:
[[Файл:Boeing B-29 Superfortress.jpg|мини|Американски бомбардировач Боинг В-29 „Суперфортрес“]]
[[Файл:NA B-25J.jpg|мини|Бомбардировач В-25 Mitchel]]
По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300 – 400
В бойни действия за поддръжка на сухопътните войски се използвали предимно едномоторни самолети: „Fairey Battle“, „Су-2“, „Ju-87“ и други. Както показва практиката, те действали изключително успешно при атака на слабо защитени от зенитна артилерия и противникови изтребители позиции. След края на Втората световна война производството на едномоторни бомбардировачи е спряно.
|