Високоскоростен железопътен транспорт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без   интервал
Ред 3:
'''Високоскоростният железопътен транспорт''' осигурява движението на влакове със скорост над 200 [[km/h]] <ref name="БРЭ">{{cite book | last = | first = | year = | title = Железнодорожный транспорт: Энциклопедия | publisher = |page = 78-9| isbn = | ref = }}</ref>. Движението на такива влакове като правило се извършва по специален [[релсов път]] без или с магнитна възглавница ([[Маглев]]).
 
Съвременните високоскоростни влакове в редовна експлоатация развиват скорости до 350 – 400 km/h, а при изпитания могат да се ускоряват до 560 – 580&nbsp; km/h. Благодарение на тази висока скорост те са сериозна конкуренция за другите видове транспорт, запазвайки характерните предимства на влаковете – ниска себестойност на превозите при голям обем на превозените пътници.
 
За първи път редовното движение на високоскоростни влакове започва през [[1964]] г. в Япония по проекта [[Шинкансен]]. През [[1981]] такива влакове влизат в експлоатация и във Франция, а скоро след това голяма част от [[Западна Европа]], включително [[Великобритания]], е обхваната от единна високоскоростна железопътна мрежа. В началото на XXI век световен лидер при високоскоростните влакове става [[Китай]], като шанхайският [[Маглев]] превозва хората от центъра до летището (на 30 km) само за 7 минути и 20 секунди, постигайки максимална скорост от 431 km/h и средна 250 km/h.