Балкански езиков съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки и корекции |
|||
Ред 1:
'''Балканският езиков съюз''' е [[езиков съюз]] – група езици, които без да имат общ произход споделят определени [[Граматика|граматични]] характеристики – включващ няколко езика от [[Балканския полуостров]].
Нито един от отделните езици в Балканския езиков съюз не споделя всички негови характеристики. Най-много характеристики споделят основните езици на съюз – [[източни южнославянски езици|източните южнославянски езици]] ([[Български език|български]] с [[Македонска литературна норма|македонската норма]] и [[преходни говори|преходните говори]]), [[албански език|албанският език]] и [[източноромански езици|източнороманските езици]] ([[румънски език|румънски]], [[армънски език|армънски]], [[мегленорумънски език|мегленорумънски]], [[истрорумънски език|истрорумънски]]). По-малка част от характеристиките се наблюдават при вторичните езици – [[гръцки език|гръцки]], [[балкански цигански език|балкански цигански]], [[гагаузки език|гагаузки]], [[сръбски език|сръбски]], балкански диалекти на [[Турски език|турския]].<ref name="детрез">{{cite | фамилия-част = Детрез | име-част = Раймонд | автор-част-препратка = Раймонд Детрез | заглавие-част = Преднационални идентичности на Балканите | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 22 – 23}}</ref>
Основните характеристики на Балканския езиков съюз са:
Приликите между балканските езици са забелязани още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Понятието Балкански езиков съюз е въведено през 1958 г. от румънския езиковед [[Александру Росети]].▼
* движение към [[Аналитичен език|аналитизъм]] (ограничаване на броя на [[падеж (граматика)|падеж]]ите);
* задпоставен [[определителен член]];▼
* изчезване на [[инфинитив]]а;
* образуване на [[бъдеще време]] със спомагателен глагол или частица;
* [[прономиална антиципация]];
▲Приликите между балканските езици са забелязани още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Понятието Балкански езиков съюз е въведено през 1958 г. от румънския езиковед [[Александру Росети]].
▲* задпоставен определителен член;
▲* наличие на гласния звук „ъ“;
▲* особености при образуването на числителните от 10 до 100;
== Характеристики ==
Line 183 ⟶ 182:
Финландският езиковед Линдстедт въвежда през 2000 г. количествена мярка, т.н. „балканизиращ фактор“, описваща степента на притежание на общите балкански признаци и изчислява, че македонският диалект на българския език има най-висок „балканизиращ фактор“ – около 12; с други думи, в българския език трябва да се търсят причините за появата на Балканския езиков съюз.
== Бележки ==
<references/>
== Външни препратки ==
Line 188 ⟶ 190:
{{Портал|Румъния|България|Гърция|Сърбия|Македония|Албания}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Балкански езиков съюз| ]]
|