Марс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал
м без   интервал
Ред 85:
[[Файл:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|мини|ляво|200px|Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от [[марсоход]]а ''Опъртюнити'']]
 
Наблюдения на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Марс, извършени от апарата [[Марс глобъл сървейър]], сочат, че част от [[кора (геология)|кората]] на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150&nbsp; km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02008 теория], публикувана през [[1999]] г., тези ивици показват наличието на [[активна геология]] в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на [[въглероден кръговрат|въглеродния кръговрат]] и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от [[космическо лъчение|космическите]] и [[слънчев вятър|слънчевите]] лъчения.<ref name="plates">{{cite web| last=Goddard Space Flight Center| title=New Map Provides More Evidence Mars Once Like Earth| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/news/topstory/2005/mgs_plates.html| accessdate=2006}}</ref> Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.<ref>{{cite news |autho=Dave Jacqué| url=http://www.anl.gov/Media_Center/News/2003/030926mars.htm| title=APS X-rays reveal secrets of Mars' core| publisher=Argonne National Laboratory| date=26 септември 2003| accessdate=1 юли 2006| език=en}}</ref> За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.
 
Сред най-интересните находки на [[марсоход]]а ''Опъртюнити'' са [[хематит]]ите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта [[Меридианна равнина|Меридианната равнина]]. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на [[сяра]], [[желязо]] и [[бром]]. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода, която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на [[живот]]. Марсоходът ''Спирит'' от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
Ред 98:
[[Файл:MarsTopoMap-PIA02031 modest.jpg|мини|ляво|400px|Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от [[Олимп (Марс)|планината Олимп]], „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното полукълбо.]]
 
[[Полярна шапка|Полярните шапки]] на Марс съдържат замръзнала [[вода]] и [[въглероден диоксид]]. Диоксидът е под формата на [[сух лед]] и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата. Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият [[вулкан]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – щитовидният [[Олимп (Марс)|Олимп]], висок 27&nbsp; km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина [[Тарсис равнина|Тарсис]], която съдържа няколко други вулкана (виж [[списък на вулкани на Марс]]). На Марс се намира и най-големият [[каньон]] в Слънчевата система – ''Валес Маринерис'' ([[Долина на Маринър|„Долината на Маринър“]]). Той е дълъг около 4000 km и дълбок 7&nbsp; km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е ''[[Хелас Планиция]]'' с покривка от светлочервен пясък (виж [[списък на кратери на Марс]]).
 
Работната група по планетарна номенклатура към [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] определя именуването на обектите по повърхността на Марс.
Ред 200:
=== Сближаване през 2003 ===
[[Файл:Marsrglobe2004.gif|мини|Ротацията на Марс, видяна през малък телескоп през 2003 г.]]
На [[27 август]] [[2003]] г. 9:51:13 по [[Гринуич]] разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60&nbsp;000 години насам: 55&nbsp;758&nbsp;006&nbsp; km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на [[астрономическа опозиция]] и на три дни от [[перихелий]]. За [[2287]] г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на [[22 август]] [[1924]] г. разстоянието е 0,37284 [[Астрономическа единица|АЕ]], сравнено с 0,37271 АЕ на [[27 август]] [[2003]] г. и очаквани 0,37278 АЕ на [[24 август]] [[2208]] г.<ref>{{cite web| date=22 август 2003| last=Rao| first=Joe| url=http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html| title=NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.| work=Space.com| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20030824043709/http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html|archivedate=24 август 2003}}</ref>
 
Пасаж на Земята, гледана от Марс, ще се наблюдава на [[10 ноември]] [[2084]] г. На този ден [[Слънце]]то, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също: пасаж на Меркурий, гледан от Марс, и пасаж на Венера, гледана от Марс). Ъгловият диаметър на [[Деймос (спътник)|Деймос]], гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на [[Слънце]]то [[астрономически пасаж|пасажи]], а не [[затъмнение|затъмнения]], както тези на [[Фобос (спътник)|Фобос]].