Миграция на птиците: Разлика между версии

Повечето миграции при птиците започват от широк фронт, който постепенно се стеснява като птиците се събират на ята, които следват определени миграционни пътища. Тези маршрути обикновено следват планински вериги, брегова линия, реки. Птиците могат да се възползват от въздушни течения от затоплен въздух или да използват естествени климатични явления. Много често при движението си избягват големи географски бариери каквито са например големи морета. Специфичните маршрути, могат да бъдат генетично програмирани или птиците да са ги научили в различна степен. В отделни случаи е възможно маршрутите при миграция в двете посоки да са различни.<ref name=newton>{{cite book|author=Newton, I. |year=2008|title=The Migration Ecology of Birds.|publisher= Elselvier|isbn=9780125173674}}</ref> Например в [[Северна Америка]] миграционните посоки при някои птици се извършват по посока на часовниковата стрелка. През пролетта при полетите си на север птиците държат маршрут, който се движи по западната част на континента, а наесен когато поемат на юг се изместват към източните му части.

 

 

Миграционните пътища при някои видове птици преминават през екстремни височини. Така например при експедиции на връх [[Еверест]] са открити скелети от [[шилоопашата патица]] и [[черноопашат крайбрежен бекас]] на надморска височина около 5000&nbsp;m в района на ледника [[Кумбу (ледник)|Кумбу]].<ref>{{cite journal|author=Geroudet, P.|year=1954|title=Des oiseaux migrateurs trouvés sur la glacier de Khumbu dans l'Himalaya|journal=Nos Oiseaux|volume=22|page=254}}</ref> Гъски от вида ''[[Anser indicus]]'' са наблюдавани да прелитат в района на хималайските осемхилядници.<ref>{{cite journal|author=Swan, L. W.|year=1970|title=Goose of the Himalayas|journal=Nat. Hist.|volume=79|issue=10|pages=68 – 75}}</ref> Морските птици пък летят ниско до водата и се издигат на височина когато са над сушата.<ref>{{cite book|author=Dorst, J.|year=1963|title=The migration of birds. |publisher=Houghton Mifflin Co., Boston. |page=476}}</ref><ref>{{cite journal|author=Eastwood, E. & G. C. Rider. |year=1965 |title=Some radar measurements of the altitude of bird flight|journal=British Birds |volume=58|pages=393 – 426}}</ref> Въпреки огромните разлики във височината на полетите повечето птици прелитат на височина от 150 до 600&nbsp;m. Като потвърждение на това говори и факта, че повечето сблъсъци на самолети с птици се случва на височина около 600&nbsp;m и почти никога над 1800&nbsp;m.<ref>{{cite journal|author=Williams, G. G.|year=1950|title=Weather and spring migration|journal=Auk|volume=67|pages=52 – 65}}</ref>

[[Морски птици|Морските птици]] мигрират по подобен на блатните птици начин. Някои видове като [[чистик]] и [[чайки]] водат сравнително уседнал начин на живот. Други обаче, като {{bt-bullat|рибарки|Sternidae}} и {{bt-bullat|кайрови|Alcidae}} се размножават през топлите месеци в Северното полукълбо и се придвижват на юг през по-студената част на годината. [[Полярна рибарка|Полярната рибарка]] извършва най-дългата птича миграция известна до момента. Тя е и животното, което прекарма по-голяма част от живота си на дневна светлина. Това се дължи на факта, че мигрира о гнездовите си местообитания в [[Арктика]] на юг към [[Антарктида]], където не гнезди. Пиле на вида, опръстенено на островите [[Фарне (острови)|Фарне]], разположени по източното крайбрежие на Британия е намерено в [[Мелбърн]], Австралия само три месеца след като се е оперило. Така птицата е прелетяла около 22 хил. километра за такъв кратък период. Други видове морски птици като {{bt-bullat|пъстрокрака вълнолюбка|Oceanites oceanicus}} и {{bt-bullat|голям буревестник|Puffinus gravis}} гнездят по антарктическите брегове, като през периода на зима в Южното полукълбо мигрират в Северното.

 

 

Някои големи щирококрили птици се възползват от [[термики]]те образувани от нагорещената от [[Слънце]]то земя. Към тях спадат и повечето [[Граблива птица|грабливи птици]] като [[лешояд]]и, [[орел|орли]] и [[ястребови]], а така също и [[щъркелови]]те птици. Едрите птици мигрират през светлата част на денонощието. При извършването на миграции птиците от тези групи изпитват особени затруднения при прелетите си над морета. Причината за това е, че термиките се образуват благодарение на затоплянето на сушата. Те създават условия птиците да летят като се реят и така да не хабят ценна енергия. [[Средиземно море]] се оказва сериозно препятствие за мигриращите едри птици от тази част на Земята. Поради термиките се налага да обикалят морето от изток или запад като миграционните им пътища преминават през тесни участъци от морето, които отделят два континента. Такива места са известни и с името „гърло на бутилка“. Пример за такива са [[Гибралтарски пролив|Гибралтар]] и [[Босфор]]а, и [[Категат]] на [[Балтийско море]]. Други прегради за миграционните пътища могат да бъдат планинските вериги. Заобикалянето им може да пресече пътищата на много мигриращи видове, които се стесняват значително на определени места. Подобни явления се наблюдават най-вече в [[Централна Америка]].

 

=== Ориентация и полет ===

Навигацията при мигриращите птици се извършва благодарение на комплекс от няколко различни сетива. Много птици използват Слънцето за [[компас]]. Използването му обаче като единствен ориентир е свързано с ограничаване на полета единствено в светлата част на денонощието. При голяма част от птиците навигацията се дължи на способността да се ориентират по магнитното поле, други се ориентират като използват визуални забележителности, както и обонятелни знаци.<ref name=walraffpigeon>{{cite book|author=Walraff, H. G. |year=2005|title= Avian Navigation: Pigeon Homing as a Paradigm.|publisher= Springer}}</ref>