Сребро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 137:
Среброто се среща в природата като сплав със златото или в руди, съдържащи [[сяра]], [[арсен]], [[антимон]] или [[хлор]]. Основна суровина за добиването на сребро са медни, медно-никелови, оловни и оловно-цинкови руди, добивани в [[Перу]], [[Мексико]], [[Китай]], [[Австралия]], [[Чили]], [[Полша]] и [[Сърбия]].<ref name=CRC>{{cite book| author = Hammond, C. R.|title = The Elements, in Handbook of Chemistry and Physics 81st edition| publisher =CRC press| year = 2000| isbn = 0849304814}}</ref> В Перу и Мексико среброто се добива от 1546 г. насам и те си остават най-големите производители в света. Мините с най-голям добив се намират във Фреснильо (Мексико), Канингтън (Австралия), Дукат (Магаданска област, Русия), Учукчакуа (Перу) и Грийн Крийкс (Аляска).<ref>{{cite web|url=http://www.infomine.com/commodities/silver.asp |title=Top silver producers |publisher=Infomine.com|accessdate=5 април 2009}}</ref>
Металът се получава чрез електролизно рафиниране. Когато рудата е Ag<sub>2</sub>S или AgCl, тя се обработва по подходящ начин с NaCN, при което се получава Na[Ag(CN)<sub>2</sub>]. Тази комплексна сол се подлага на [[електролиза]], при което среброто се отлага на [[катод]]а. Но най-често то се получава от среброносния галенит, като на обработка се подлага руда, в която неговото количество е не по-малко от 0,02%. При съдържащите олово руди се прави обогатяване на Ag на сплавта олово-сребро, като се използва евтектикумът на системата, който лежи при 304
Полученото сребро се рафинира по електрохимичен път.
Ред 255:
От среброто и сплавите му се изработват още сервизи, полилеи, монети и медали, акумулатори, огледала, свещници, чаши и др. Посребряват се медни, месингови и други предмети. Т. нар. ''Britannia silver'' е алтернативна смес, съдържаща 95,8 % сребро, често използвана за сребърни прибори.
Среброто е съставна част на почти всички сребърни сплави и припои, като им придава по-светъл цвят и по-голяма твърдост.<ref name=WGCcolors>{{cite web|url=http://www.utilisegold.com/jewellery_technology/colours/colour_alloys/ |title=Gold Jewellery Alloys > Utilise Gold. Scientific, industrial and medical applications, products,suppliers from the World Gold Council |publisher=Utilisegold.com |date=20 януари 2000 |accessdate=5 април 2009}}</ref> Бялото злато от 9
=== Фотография ===
| |||