Разлика между версии на „Стрез“

редакция без резюме
{{Личност|аристократ
{{Биография инфо
| име = Стрез
| портрет =
== Български севастократор ==
[[Файл:Смртта на Стрез.jpg|мини|250п|Смъртта на Стрез, стенопис в Хилендарския манастир от 1622 г.]]
Не е известно дали Борил се обръща пръв към Стрез или обратно, но около 1211 г. двамата влизат в съюз. Стрез признава върховенството на царя, а той му дава титлата севастократор. На практика Стрез запазва независимостта си. Същата година с военна подкрепа от страна на Борил, Стрез напада [[Солунско кралство|Солунското кралство]], но в [[Пелагония|Битолското поле]] претърпява поражение от латинските рицари.
 
През 1213 г. цар Борил сключва мир с император [[Хендрик Фландърски|Анри]]. През 1214 г. двамата владетели създават коалиция срещу сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]]. Към тази коалиция е присъединен и [[Михаил Комнин]]. Войските на севастократора се насочват към сръбските земи. Тук в лагера му пристига синът на Неманя – [[архиепископ]] [[Сава Сръбски]], който се опитва да го убеди да се откаже от участие в антисръбския съюз. След неуспеха си, архиепископът бързо напуска стана, въпреки че е късна вечер, а и Стрез му гарантира безопасност. През нощта севастократорът е убит. Житиеписецът Теодосий намеква за намеса на свръхестествени сили, вследствие молитвите на Сава, но очевидно Стрез е станал жертва на политическо убийство. Професор [[Васил Златарски]] смята, че архиепископът е пряко замесен в смъртта на севастократора. Допуска се, че след гибелта на Стрез неговите владения са завзети от [[Стефан Първовенчани]], за което обаче отсъстват каквито и да е данни. Същото се отнася и за предположението, че тези български земи попадат под властта на епирския деспот Теодор Комнин. Както се вижда от документите, свързани с дейността на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, бившите владения на Стрез са под епирска власт едва през 1219 г.
 
== Източници ==
* „Владетелите на Просек“ - П.Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
* „История на България.Том III – Втора българска държава“ – Издателство на БАН, 1982 г.
* „История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280)“ – Васил Н. Златарски, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1972 г.
 
{{Портал|Македония}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Българска аристокрация]]