Разлика между версии на „Хуанхъ“

35 байта изтрити ,  преди 9 месеца
м
без   интервал
м (4-цифрени числа без интервал)
м (без   интервал)
[[Файл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|мини|Язовир и водноелектрическа централа в пролома Людзя]]
 
Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град [[Тогтох]] на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472 km и площ на водосборния басейн 386 000  km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496 m при среден наклон 0,10%.
 
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290 m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното корито е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
 
След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини [[Инчуан]] и [[Хътао]], като по бреговете ѝ са разположени главно [[Пустиня|пустини]] и [[степ]]и, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900  km и ширина 30 – 50  km, в миналото е била сред най-интензивно [[Напояване|напояваните]] области по течението на Хуанхъ.
 
=== Средно течение ===
[[Файл:HukouWaterfall3.jpg|мини|Водопадът Хукоу]]
 
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206 km, водосборна област с площ 344 000  km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890 m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година – 920  kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно корито|речното корито]] и създавайки известната „река над земята“.
 
От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад [[Хукоу]].
[[Файл:Yellow River Delta Animation.gif|мини|Анимация от спътникови снимки на промени в делтата на Хуанхъ в периода 1989 – 2009 г.]]
 
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786  km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23 000  km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север – в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94 m при среден наклон 0,012%.
 
Наносите, извлечени от Льосовото плато, се отлагат по долното течение на Хуанхъ, издигайки речното корито. В продължение на 2000 години хората се борят със свързаните с този процес [[Наводнение|наводнения]], като изграждат по бреговете на реката диги. С тяхна помощ в наши дни на много места речното корито е издигнато на няколко метра над окръжаващия го терен.