Уикипедия

Западна османска армия (1877): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м km без точка
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Западна османска армия (1877)''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
Западната османска армия (1877) е формирана през юни 1877 г. на основата на Видинския Армейскиармейски [[Корпускорпус (формирование)|корпус]]в състав от (19 табура, 5 ескадрона и 9 батареи). Командир на армията е [[Осман паша]], началник-щаб е Талаат бей. С началото на войната се придвижва ускорено по направленетонаправленито [[Видин]] - [[Никопол]]. Задачата е нанасянето на флангови удар от запад на основните сили на Действуващата Руска армия, която е извършилапреминава [[Битка при Свищов|успешен десантуспешно през р.река Дунав при Свищов]]. Поради бързото [[Битка при Никопол|превземане на Никопол от руски части]] се насочва към гр. [[Плевен]] и влиза в града на 7 / 19 юли 1877 г.
 
Последователно съставът и е усилван чрез включване на подкрепления от съседните гарнизони. Османското командване изпраща и специални подкрепления: колона на Хивзи паша (от 10 000 войника,офицери 12и /войници 24на 12 септември), колона на Шевкет паша (от 16 000 войника,офицери 27и септемвривойници /на 927 октомври)септември. Общият състав нараства до 50 000 войникаофицери и войници и 72 оръдия. За кратко време се утвърждава като най-боеспособната османска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Срещу нея е съсредоточен [[Западен отряд|Западния руски отряд]].
 
Западната османска армия отбива [[Обсада на Плевен|три руски атаки]]. С [[Битка при Ловеч|битката при Ловеч на 22 август 1877 г.]], атаката на руски и румънски позиции при с.село [[Гривица]], с.и [[Битка при Пелишат]] и– с.Згалево|боевете при Пелишат - [[Згалево]] прави неуспешни опити за разкъсване на противниковите сили и провеждане на решително настъпление.
 
От средата на ноември 1877 г. руското командване предприема [[Обсада на Плевен|пълна блокада на [[Плевен]]. С превземането на [[Битка при Ловеч|Ловеч]], [[Ябланица]], с. [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]], с. [[Битка при Телиш|Телиш]] и овладяването на западния бряг на р. [[Вит]], руските части сключват плътен блокаден пръстен около [[Плевен]]. Западната османска армия преминава към кръгова отбрана. Заема отбранителна линия 20-25 км, разделена на пет отбранителни участъка: I- и Адил паша, II- и Атуф паша, III и IV- и Тахир бей и V- и Сюлейман бей. Средно, един километър от отбранителната линия се отбранява от 1800 - 1900 войника и 3 скорострелни оръдия. Изградена е [[редут|укрепена редутна инженерна система]] свързана с 36 километра траншеи и стрелкови окопи. Системата е свързана със съобщителни телеграфни връзки. Осигуряването с боеприпаси е на висота. Към края на ноември армията изпада в продоволствена и санитарна криза. Хлебните дажби на личния състав са намалени три пъти. На 30 октомври / 11 ноември командващия [[Осман паша]] отхвърля руското предложение за капитулация. Пропада опита на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] ([[Битка при Арабаконак]], [[Битка при Правец]]) и на [[Централна армия|Централната османска армия]] ([[Битка при Елена]]) за отвличане на руското внимание и деблокиране на града.
 
* 1-ви с командир Адил паша,
В началото на декември след изчерпване на хранителните запаси е взето решение да се направи последен опит за пробиване на блокадата и изтегляне в направлението към [[София]]. Ранените са оставени в града под закрилата на международния „Червен кръст“. Целият личен състав е съсредоточен в района на моста на р. [[Вит]]. Войниците са снабдени с усилен боекомплект от боеприпаси и сухари за три дни. На 28 ноември / 10 декември след ожесточена битка на фронт от 3 километра, [[Осман паша]] се предава с целият личен състав и въоръжение на Западната османска армия. Капитулацията има решителна роля за крайният изход от войната.▼
* 2-ри с командир Атуф паша,
 
* 3-ти и 4-ти с командир Тахир бей,
 
* 5-ти с командир Сюлейман бей.
 
Средно, един километър от отбранителната линия се отбранява от 1800 - 1900 офицери и войници и 3 скорострелни оръдия. Изградена е [[редут|укрепена редутна инженерна система]] свързана с 36 километра траншеи и стрелкови окопи. Системата е свързана със съобщителни телеграфни връзки. Осигуряването с боеприпаси е на висота. Към края на ноември армията изпада в продоволствена и санитарна криза. Хлебните дажби на личния състав са намалени три пъти. На 30 октомври [[Осман паша]] отхвърля руското предложение за капитулация. Пропада опита на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] с битките при [[Битка при Арабаконак|Арабаконак]], [[Битка при Правец|Правец]] и на [[Централна армия|Централната османска армия]] при [[Битка при Елена|Елена]] да отвлекат руското внимание и да деблокират Плевен.
 
▲В началото на декември след изчерпване на хранителните запаси е взето решение да се направи последен опит за пробиване на блокадата и изтегляне в направлението към [[София]]. Ранените са оставени в града под закрилата на международния „Червен кръст“. Целият личен състав е съсредоточен в района на моста на р.река [[Вит]]. Войниците са снабдени с усилен боекомплект от боеприпаси и сухари за три дни. На 28 ноември /1877 10 декемвриг. след ожесточена битка на фронт от 3 километра, [[Осман паша]] се предава с целият личен състав и въоръжение на Западната османска армия. Капитулацията има решителна роля за крайният изход от войната.
 
== Източници ==
<references />
* Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900.
* Генов Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978.
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 47-48, 94.
 
[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Западна_османска_армия_(1877)“.