Източнодунавска армия: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-в т.н. +в т.нар.))
Редакция без резюме
 
'''Източнодунавска армия''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
Източнодунавската армия е създадена в началото на юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Формирана е на основата на части, разположени в т.нар. [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров.
 
Командир е [[Карл Детроа|Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]]. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два Армейскиармейски [[корпус (военна единица)|корпуса]]:
 
* Разградски Армейскиармейски корпус, от 42 000 войникаофицери и войници и 13 [[батарея|батареи]], с командир [[Ахмед Еюб паша]]
* Ескиджумайски Армейскиармейски корпус, от 31 000 войника,офицери и войници и 15,5 батареи, с командир принц Хасан паша.
 
Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда: [[Русчушки отряд|Русчушки]], [[Османпазарски отряд|Османпазарски]] и [[Чаиркьойски отряд]].
Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при [[Битка при Езерче|Езерче]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]], [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка и Тръстеник]] и др. губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.
 
В заключителния етап от войната, 27 000 войникаофицери и войници от състава на армията са прехвърлени в долината на р.реките [[Тунджа]] и р. [[Марица]] за подкрепа на дейтвуващитедействащите в този район османски сили. Отстъпва с боеве [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], [[Търговище]], [[Разград]] и [[Шумен]]. По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]], частите на армията се изтеглят от [[Русе]], [[Силистра]] и [[Варна]].
 
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 97-98.
 
[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]